Макаричка

Соеви кълнове в домашни условия

2010-07-10T16:44:00.004+03:00

Видях в ХИТ пакет соя, от онези органични и био и т.н. Оказа се, че много добре покълва, безотказно бих казала, досега не съм имала бобче, дето да не е искало да покълне. Голяма далавера. И си правя вкъщи малки партиди за ядене в прясно състояние. Освен че е полезно, така избягвам използването на найлоновите пликчета, в които по принцип се продават кълновете, които изобщо не е ясно кога са покълнали и при какви условия.

Процедурата е много лесна:
1. накисват се бобчетата за през нощта, отцеждат се
2. през 12 часа се плакнат с вода и се отцеждат (в последно време го правя на 24 часа и не виждам никаква разлика в развитието им)
3. държат се в буркан, покрит с тънко платче или марля, на стайна температура
4. когато достигнат желания размер, се ядат или се затваря бурканът и се прибира в хладилника, за да се спре растежът

Аз ги слагам във всякакви салати, направо върху сандвичи, а понякога ги ям ей така от буркана, като ми се хрупа нещо... Кълновете от леща също са мноооооооооого вкусни.

Ще плетем на открито на 12 юни!

2010-06-03T13:49:00.002+03:00

Повече подробности тази година търсете във Facebook и на Ръкавичка.

Стискаме палци да не вали, нали :)

Защо не съм вегетарианец?

2010-05-29T10:47:00.003+03:00

Да, това е въпрос. Знаейки всичко което знам, защо не съм вегетарианец?

Е, аз бях вегетарианец четири години. Не ми се получи. Просто не мога да устоя на ребърца на скара... и се оказва, че не съм сама. Много ми харесва предложението на Греъм Хил, структурира по приятен и лесен начин диетичните ми амбиции, така да се каже.

(За да пуснете субтитри на български тук, цъкнете върху червения надпис View subtitles и си изберете Bulgarian.)

Гледайте със субтитри на български на TED.com.

Какво мислите?

Какво стана със слънцето?

2010-04-17T19:47:00.001+03:00

Малка компенсация за мрачността навън. Скоро пак ще се припичаме...

Обещания, обещания, розови обещания

2010-04-15T11:01:00.005+03:00

Малко предистория: отдясно има 4 коренчета, които произлизат от едно коренче, което намерих по-миналата зима на тротоара до Шератон, измръзнало. Отляво пък има 2 коренчета, които произлизат от едно коренче, което намерих преди 2 години на една пътека на Витоша, изтръгнато от мястото си.

За първи път здравецът ми изглежда наистина добре и няма как да не се радвам, дори мъничко се гордея. Отдавам го на презимуването на балкона, но да видим сега как ще преживее жегите...

Наскоро попаднах на една много истинска статия за качествата, които ни правят добри градинари. Дори коментарите под нея са ценни.

Според мен трябваше да споменат и смелостта. Дали вече да откъсна връхчето? Готово ли е да излезе на открито? Ще преживее ли зимата на балкона? Да, аз изпитвам несигурност, защото нямам достатъчно опит. Но подозирам, че това е само половината истина. Сигурно и най-опитните градинари изпитват това чувство, когато започват да се грижат за непознато растение. Е, ще знам някой ден, когато мога да се нарека опитен градинар...

Междувременно ще се радвам на обещанието за цъфтящ здравец. В розово! :о)

Облачно, без превалявания

2010-04-14T14:37:00.001+03:00

Червено

2010-04-04T13:13:00.004+03:00

Най обичам паганистките символи. Много са жизнеутвърждаващи и конкретни. Път. Слънце. Плод. Червено. Яйце.

Шарени яйца

2010-03-29T14:34:00.008+03:00

В края на миналата година ви разказах за Vintage Printable, ето че отново те ме вдъхновяват, този път за Великден.

Знаете ли, че дори яйцата на домашно отглежданите видове кокошки са в много повече разветки от тези, които масово се отглеждат във фермите, които снабдяват магазините?

Аз лично не съм виждала нищо по-екстравагантно на живо, но нали затова са картинките.

А ето до какво доведе всичкото това гледане на яйца. Поредната брошка. Време е и тях да ги организирам.

Ох!

2010-03-24T16:56:00.003+02:00

Няма скоро да свърша подплатата за шарената чанта. Не, вместо това ще трябва да нося пак машината на профилактика...

Откъде купувате платове?

2010-03-24T12:42:00.004+02:00

Откак направих картата на Макаричка, нещата се промениха доста. Някои магазини изчезнаха, други се преместиха, нови се появиха. За радост, крайният резултат е все по-голямо разнообразие от прежди.

Не знам дали с платовете положението е същото. Все още ми е много трудно да намирам естествени материи, почти невъзможно. Дори не смея да мечтая за разнообразие от цветове! Къде бихте ми препоръчали да си пробвам късмета?

Всичко на показ

2010-03-22T16:22:00.003+02:00

В университета ми казаха, че редактирането никога не свършва, просто идва крайният срок. За подреждането и обзавеждането няма такъв... Непрекъснато имам нужда от още обзавеждане и имам неща за организиране и преподреждане (шкафовете в кухнята не изтрайват и две седмици в задоволителен вид!!).

Като горд колекционер (и сътворител) на нещо като безброй дрънкулки и джунджурийки, реших че е крайно време да ги извадя от кутиите, в които ми се крият, при това на доста високо и труднодостъпно място. След кратка обиколка из магазините се убедих, че единственият начин ще е самоправството. Тоест, да си направя сама съответната закачалка.

Намерих всичко нужно в Бриколаж: поцинковани кукички в два размера (по 2.99 пакетчето), метални скоби за закачане на стената (2.25 лв), дървения (5.99 лв). Останалото беше на разположение вкъщи: бяла темперна боя, лак за декупаж (о, на него му е все едно за какво го ползвам!), четка, хартиено тиксо, чук, клещи, дюбели (да живее гипсокартонът!), нивелир, дори работна масичка, оказа се безкрайно ценна.

И така: с хартиеното тиксо се отделят вертикални площи за боядисване и съответно не-боядисване. Боядисва се и се лакира, оставя се да изсъхне. Пак с хартиеното тиксо се отбелязват хоризонталните линии, по които ще вървят кукичките, за да се получат равни редчета. Кукичките се завиват с клещи. Където е по-твърдо, може и с чук в началото. За всеки случай на клещите се увива и залпева нещо, за да не надерат кукичките. Така нацвъканата с кукички дъска се слага с лицето надолу в дупката между двете дъски на работната масичка и се зачукват скобите за закачане. После се окача на два пирона/винта на стената.

Признавам, доста размотаване с линийки, листчета, калкулаторчета и нивелирчета падна, но съм доволна от резултата.

ПП Нали знаете, че ако цъкнете на снимката, ще я видите доста по-голяма :)

Великденска украса

2010-03-19T16:21:00.002+02:00

Мислех да правя и зайци, но нещо се навих да бродирам яйцата и засега се забавлявам главно с тях, а и пилетата още имат нужда от панделчици на вратлетата...

Идват чудесни дни

2010-03-16T14:42:00.003+02:00

Предстоят ми вълнуващи разходки на красиви места, неочаквани срещи и много ръкостискания. Вече имам идеалната чанта за целта.

Малки предпролетни проекти

2010-03-09T10:43:00.006+02:00

Седя до прозореца и чакам слънцето да разкъса проклетата неразкъсана облачност. Същото важи и за малките ми приятели, които в момента се пекат на неонова светлина, поради липса на слънчева...

Засега успешно се развиват кохия, салвия (много успешно) и два вида босилек. Не толкова добре вървят ментата, лавандулата и розовият чувен.

Гигантските минзухари, които взех за 4.50 лв от пазара в Мусагеница повехнаха, сега остава да видим ще опазя ли луковиците за догодина. Котаракът вече наръфа няколко листа, въпреки наличието на лично негови саксии с лучена трева и ечемик.

На плетаческия фронт преживявам творчески блок, хаха. Мисля, че вече го оставям в миналото, но не успях да го преодолея навреме за мартениците... е, какво да се прави. Никъде не пише, че като можеш да плетеш, трябва да го правиш непрекъснато.

Ах, това жълто нещо още не прилича на нищо, знам. Но върви учудващо добре, най-хубавото е, че ме кара да си мисля само хубави неща, защото е за подарък :) Много вълнуващо ;)

Малки пайчета за снежни дни

2010-02-08T17:07:00.004+02:00

Обичам да правя нови неща, особено когато не съм съвсем сигурна в това, което правя. Наскоро научих, че нивата на допамина скачат, когато наградата не е 100% сигурна. Може би това е причината...

Е, в случая няма да си остана само с допамина - пайчетата са вкусни, много по-вкусни от всякакви видове кекс. Имам и друга награда - вече знам колко лесно се правят!

И за да не ви оставям в безтегловност, за повече и по-конкретни идеи, посетете страницата с пайове на Йоана.

А сега - с три топки!

2010-02-01T19:39:00.004+02:00

Тези дни работя върху две неща (освен другите 100) - коригиране на усукването и плетене с няколко цвята прежда. Още правя грешки, но следенето на схема с цветове се оказва пристрастяващо за мен. На втория опит дори задната част на плетивото започна да изглежда що-годе приемлива.

Пробвам и идеята с цветя по стената, обмислям добавянето на символичен клон към инсталацията... имам чувството, че ще изглежда по-добре.

Вие как я карате в този сняг?

Цветя на една кука за св. Валентин

2010-01-29T10:10:00.005+02:00

Краят на януари, води до началото на февруари, което от своя страна ме навежда само на мисли за март :) Стана малко като "защо сините сливи са червени, когато са зелени".

Не, не празнувам Св. Валентин, но трудно мога да устоя на розови цветчета...

Раничко е за сакура, но не и за тези, които могат да плетат на една кука!

Не, не е нужно да използвате розова тел. Колкото и странно да ви звучи - просто такава имах вкъщи :) Ако сърцевидната форма ви идва в повече, направете си кръгъл венец. Или не правете венец - закачете милион цветчета с бяла самозалепваща гума на стената...

Пробвах различни видове прежди и конци, преди да се спра на тази (Kartopu Kristal), но венчелистчетата са си все същите: всяко венчелистче се състои от 3 синджир бримки, три високи пълнежа, изплетени заедно, 3 синджир бримки и залепена бримка в кръгчето...

За начинаещите:
Как се плетат цветя на една кука
Плетене в кръг

Ето ви и по-подробни инструкции за изработката на венеца.

Портокалови корички с черен шоколад

2010-01-28T13:11:00.004+02:00

От дете обичам всичко, в което има портокалови корички. За първи път ги опитах в комбинация с черен шоколад, когато Цвети отвори Шоколадовата къща. А тази Коледа научих, че всъщност не е кой знае какъв проблем да си ги направя сама! Ю-ху!! Какво друго да кажа?!

Едно момче с общоевропейски произход, но главно немец, ми обясни как той ги прави за традиционния щолен. Бели портокалите, маха бялото от кората, реже на лентички и вари 1 час. След това ги слага в много захар в кутия в хладилника и ги оставя там около две седмици, може и повече. Стават почти като желираните бонбони "портокалови резенки", които продават по магазините. Може да им се сложи и шоколад, каза той - тогава в ушите ми зазвъняха коледни камбанки.

Тази седмица се разтърсих за други рецепти, по възможност по-бързички за изпълнение и намерих доста, но ето ви една конкретна, добре обяснена... ако разбирате английски ;)

И така, в общи линии се използва картофобелачка за сваляне на оранжевата част от кората. Парченцата се хвърлят два пъти в чиста вряща вода като между баните се плакнат със студена вода. След това се захаросват за 15 минути във врящ сироп от 3/4 чаша захар и 1/2 чаша вода и се оставят на хартия за печене да изстинат. Междувременно се разтапя малко шоколад, в който се потапят 3/4 от резенките и пак се редят на хартия за печене. Слагат се в хладилника (или тези дни - на балкона), докато стегне шоколада. След това се унищожават безмилостно с помощта на чаша кафе и сока, изстискан от обеления портокал :) Почти безотпадно!

Топли накитници

2010-01-27T17:09:00.003+02:00

Когато температурите паднат под -10, пластовете никога не стигат. В такива моменти два чифта ръкавици или два шала един върху друг са единствената алтернатива на манерка с уиски във вътрешния джоб. Или просто едно допълнение към това решение.

Това ми е третият чифт накитници и най-хубавият (засега). Могат да се носят лесно върху нормалните ми черни ръкавици и хем да топлят, хем да повдигат настроението с яркия си цвят.

За първи път приспособявам кройката така, че да не ми е суперширока около китката. Досега бяха все такива. Ако искате да видите подробности за изработката, инструкциите са тук.

Утре продължавам с оранжевата тематика, но ще е по-хранително.

Щастливо завръщане

2010-01-27T16:25:00.004+02:00

Отново ви избягах за малко. Бях на едно студено,

призрачно място,

където видях много истински снежинки, много отблизо.

Какъв съм дребосък на фона на родопските столетници, а? :)

А сега... нещо сгряващо... и оранжево...

Едно красиво нещо

2010-01-15T20:40:00.004+02:00

Вече над две години целенасочено следя всякакви сайтове и блогове за направи-си-сам и някък съм успяла да пропуснала Централата! One Pretty Thing е точно това - един сайт, посветен на събирането на най-добрите обучения в стил стъпка-по-стъпка от целия Интернет... така да се каже.

Рейчъл, авторката на One Pretty Thing, ги подбира внимателно като набляга на тези с най-добри снимки и обяснения, така че дори да не знаете английски, можете доста добре да се ориентирате кое как се прави.

Всеки ден на сайта ще намерите една колекция с общообразователни проекти и една тематична колекция - проекти, подходящи за деца или за сватби, или за Коледа, за Св. Валентин... и т.н.

Предполагам, не, надявам се, че това променя плановете ви за уикенда :)

Ще пада ли тоя сняг или... да плетем цветя

2010-01-12T15:56:00.008+02:00

Тъжно е, че тази зима не се разви, както ми се искаше. Снегът се стопи преди да дойде Коледа, а на 31-ви декември седях по тениска на отворен прозорец... да, в София! Ако обещаният сняг не завали скоро, ще се провалят и ските, които планираме от месеци.

Все пак, тази година извлякох всичко от празниците. Научих се да правя пернички и меденки, плетох снежинки, оплетох подаръци за всички в списъка... това последното не знам дали пак бих го направила...

Направих глинени звездички, вместо картички за подаръците, напечатах си опаковъчната хартия... толкова много опитни зайчета имаше :)

Да, възползвах се от възможностите, които Коледа ми предостави... сега е време да събера шишарките и джудженцата от ъглите и да започна да мисля за пролетта... пък ако ще да падне и сняг!

Малки вишневи цветчета: всяко венчелистче се състои от 3 синджир бримки, три високи пълнежа, изплетени заедно, 3 синджир бримки и залепена бримка в кръгчето...

Как се прави: Кошничка от канап

2010-01-11T23:44:00.006+02:00

Който пита, научава :) Ето това е един от начините, по които можете да си направите такава кошничка:

Оплетете 6 ниски пълнежа в кръгче по метода примка от прежда (виж Как се прави: Плетене в кръг)

В следващите 8 реда добавяйте по 6 нови ниски пълнежа на всеки ред.

В следващите 14 реда плетете нормално ниски пълнежи.

Би трябвало да имате 54 бримки.

Изплетете 17 бримки с нисък пълнеж. Над следващите 10 бримки изплетете синджир от 13 бримки. Повторете същото още веднъж до края на реда – така правите основата на двете дръжки.

Последният ред изплетете със залепени бримки.

Можете да свалите обяснението и оттук, ако искате да си го изпечатате. Успех, кажете как е минало :)

Добавка: плете се с кука с дебелина 4 mm.

Плетене с ленен канап

2010-01-11T12:15:00.004+02:00

Покрай всичките местеници в края на годината най-седне попаднах в магазин за строителни материали, който продава ленен канап :) От известно време ми се въртеше в главата тази идея и веднага инвестирах в две големи кълбета за по 3.30 лв.

Плете се малко по-трудно от повечето прежди, както се сещате - твърдичко е, но е по-лесно отколкото работата с тел (да, и това съм пробвала).

Като за начало направих една експериментална кошничка в стил, "ох, това къде да го сложа сега..." Следващата цел за кълбетата лен е плетена ленена чанта за лятото. Имам добро предчувствие за нея.

Ново 20 - домашна торта

2010-01-08T13:26:00.003+02:00

Първата ми торта, хора, не падайте от стола :)

На тази снимка е излязла добре. Реално прилича на Джаба Хът, но на вкус съм доволна. Като се има предвид колко притеснително изглеждаха блатовете...

... направо съм доволна от резултата :) Натрошеният блат го метнах, какво да се прави...

Спазих много старателно всички инструкции, но може ли някой да ми каже какво значи златисто. Къде свършва златистото и започва розовото като говорим за сладкиши, а? Нормално ли е да се подуе посредата блатът? Очаква ли се да му изрежа коричките отстрани? Явно ми липсва подготовка по въпроса, ще трябва да се чете...

Истината е, че никога не съм обичала торти и не съм си представяла, че ще седна да правя торта сама... просто тази я ядох миналата зима в Прага и наистина ми хареса. В понеделник се събудих с мисълта за нея и просто трябваше... Е, не стана същата, главно кремът е различен, но това може да се поправи лесно следващия път :)

Когато размерът наистина има значение

2010-01-05T17:01:00.004+02:00

Откак започнах да плета все повече се убеждавам, че понякога просто не можеш да се оправиш 'на око'. Колко реда и бримки влизат в 10х10 см плетка става много важно, когато правиш нещо със 167 бримки. А кой размер от моите куки да използвам, ако японците предлагат 4/0?

Ето затова днес седнах и си направих оразмерител, който да отговаря на нуждите ми. Има L-форма за броене на бримките и редовете в 100 кв см, има мярка и за куки, а на втора страница - сравнителна таблица на размерите в мм, японски стандарт за куки, японски за шишове, американски за куки, американски за шишове и великобритански.

Освен това го направих в размер, подходящ за калъфа ми за куки и си добавих логата на Макаричка и Плетем заедно за по-истинско.

Можете и вие да си отпечатате такъв оразмерител, само не забравяйте да го пуснете на 100%. А, и да ви кажа - тайната при изрязването на заоблени форми с макетно ножче е да не се опитвате да го направите с едно движение :)

Някакви идеи за подобряване на оразмерителя?

Усуканици и плетеници. Първи контакт

2010-01-04T20:26:00.006+02:00

Мислейки, че лицевата и опаковата плетка вече ги умея, реших да се впусна в изучаването на схеми. Самото им чете се оказа малко приключение, но май схванах основната идея. Лошо стана, когато стигнах до усуканите бримки в книгата. Колкото повече ги гледах, толкова по-зле ми ставаше - оказа се, че аз плета изцяло и само с усукани бримки. И лицево, и опако. И вероятно затова получавам съвсем нормален неусукан резултат. Ето:

Отдолу го започнах по всички правила, посредата се вижда един усукан ред - там сменям на "моето" плетене и редовете нагоре изглеждат точно като редовете отдолу!

Сега съм изправена пред дилема. Дали да започна всичко от нулата и да плета още няколко метра лицева плетка, опитвайки се да изкореня вече наученото и да го заменя с правилното? Или просто да се надявам, че ще продължава да не ми пречи? Все пак, днес направих дори плетеница, която изглежда съвсем нормално...

Какво мислите?

Кръгът се затваря

2009-12-31T00:30:00.004+02:00

Не, не става дума за края на годината, въпреки че по-скоро рано, отколкото късно... може и да стане.

След месеци отлагане, снимане, отлагане, писане, отлагане, редактиране, отлагане... представям на вашето внимание обяснения за плетене в кръг (и бонус - в овал)! Мога само да се надявам, че всичкото това отлагане си е струвало...
За догодина си пожелавам всички да се научат да плетат, а аз да спра да отлагам :)

Свалете си Плетене в кръг и ме доближете до осъществяването на първото ми желание :) Весело изпращане и посрещане! :)

Старите клишета в нов блясък

2009-12-18T13:59:00.005+02:00

Знам, че е безмислено да изпадам в носталгични размисли за липсата на коледни картички в пощенската ми кутия - никой не знае адреса ми, както и аз не знам ничий адрес вече. Освен това е по-екологично, може би.

Все пак ми е тъжно за картичките, които всяка година изобразяваха снега във все по-невероятна белота и пухкавост. А и не можеш да изпратиш по електронна поща нещо, от което подло се ръси брокат из цялата къща. Сигурно така е по-добре.

Всъщност исках да ви разкажа за Vintage Printable. Това е нещо като галерия, където са събрани изображения, свободни от интелектуална собственост, поне по американските закони. Оттам са всички илюстрации в този пост.

Изображенията са от преди 1920-а, което гарантира известна доза носталгия. Има неща, отпечатвани с дървени клишета, сканирани редки книги... и много, много неща, които бих искала да си окача в рамка.

Има и такива, които стават за коледни картички или дори, с малко въображение и помощ от добър принтер, картон, лепило... сещате се... подарък за някой приятел в носталгично настроение.

Не на последно място - едно пътуване назад във времето.

Някои вече запразниха...

2009-12-17T15:52:00.008+02:00

Вече се разделих с първия плетен подарък (това е шал, но сгънат). Почнахме ги! :)

Днес най-сетне стигнах до рисуването на част от перничките, които опекохме преди повече от седмица (те траят месеци!). Доста си е връткаво. Моля да обърнете внимание на дебелия пингвин. Това е формичка за Дядо Коледа по принцип, но след n опита да го нарисувам подобаващо, се отказах. Като дебел пингвин ми харесва повече.

Междувременно всички сте канени на Коледария - там можете да си купите плетени красоти от Диди, Настя, Лидия, Виктория и не съм сигурна още кой, но то трябва да отидете на място така или иначе :)

Благотворителен базар на Международния женски клуб с участието на "Плетем заедно"

2009-12-03T21:27:00.003+02:00

Чак днес се сетих (по-скоро ме подсетиха), че от седмици се подготвям за този момент, но така и не съм го споделила.

Плетем заедно получи възможност да дари ръкоделия за годишния благотворителен базар на International Women's Club в София! Момичетата от клуба оплетоха купчина шапки...

... и купчина снежинки по случая.

Базарът събира под покрива на Интер експо център представители на дипломатическите мисии в България и фирми с една цел - благотворителност. Тази година му е 15-ата, а организаторите обещават храна, напитки и подаръци от 5 континента и 50 държави.

Отделете малко време в неделя между 11 и 17. Всяка стотинка, която оставите на щандовете на базара, ще помогне на някого. Освен това по моя информация има хубави неща на много изгодни цени.

ПП Извинявам се за качеството на снимките, скоро ще се възстанови. Всичко, което виждате изглежда много по-добре на живо, затова просто елате! :)

Малко празнично прегрешение

2009-11-30T15:51:00.005+02:00

Така е, човек като влиза в Genesis, или поне аз като влизам там.

Скъпичко ми се вижда 28 лв за формичка, но... не можете да ме вините - в сатурнова дупка съм :) Ако ги намалят след празниците, ще си взема още една, да има повечко кексчета.

Купих и едни малки сладки подаръчета за мъжете в семейството, които по обясними причини не мога да ви покажа. Много готини неща имат тези Genesis...

Сега да се надяваме, че номерът с оцета е прочистил фурната от ужасните миризми и мога най-сетне да започна с коледните кексчета и бисквитки.

Коледен подарък от Coats

2009-11-27T16:48:00.002+02:00

Безплатен курс по плетене - какъв по-хубав подарък може да направи на клиентите си производителя на прежди и конци Coats!?

Аз ще бъда там, запишете се и вие.

В окото на бурята

2009-11-25T20:04:00.004+02:00

Чай с Бехеровка, малко огнище от чаени свещи и винаги приятната компания на Найджела... Идеалната комбинация от лекове за изцеденото ми от проблемите на обзавеждането съзнание.

Например, някой може ли да ми каже колко часа трябва да гори проклетата фурна, за да спре да мирише на отровни газове!? Сякаш не ми стигат проблемите покрай доставчиците на дивани, прекъсванията в интернет връзката, ами да не мога да изпека и един кекс...

Ако и вие се чувствате притиснати от обстоятелствата, дългите нощи и усещането, че утре слънцето ще се скрие за 3 месеца, не губете надежда - Коледа е само на месец оттук.

При вас вали ли сняг?

2009-10-21T18:55:00.002+03:00

Незнайните изложби в София или Цветна магия изневиделица

2009-10-13T12:04:00.007+03:00

В края на миналата седмица успях да стигна до етнографския музей, посещение, което планирам някъде от Великден. Главната ми цел беше да проверя в така наречения им магазин какви книги и албуми има за българските бродерии и плетки.

Оказа се, че музеят е не само отворен, но и има две изложби, две много хубави изложби, но няма откъде да разбере човек... или поне човек, който използва за информация Програмата и изданията на Икономедия, както правя аз*.

Първо разгледах китайската бродерия в изложбата "Нишки от светлина". Горещо я препоръчвам дори на хора, които не се вълнуват ама хич от тази тема. Копринените нишки, с които работят китайките са ужасно тънки и някои от бродериите изглеждат точно като световноизвестните им акварели. Чак когато се залепиш до платното виждаш миниатюрните щрихи от копринени влакна. Техниките им на бродиране са много различни от познатите по нашите земи, дори имат бродерии, които изглеждат еднакво добре и от двете страни на платното. Към изложбата има и филм, който никой не си е направил труда да преведе на български, но поне се вижда как го правят.

Втората изложба, която не е толкова изненадваща, но е на любима моя тематика се казва "Родопска сватба". Никога няма да ми омръзне да разглеждам шарените носии от този край. Само кърпите им за глава заслужават отделна изложба. Да не говорим за плетените чорапи, ръкавици, бродериите... споменах ли, че са ми слабост.

Е, накрая стигнах и до магазините. Накупих си картички с шевици (можете да ги видите в Twitter - връзките в момента са горе вдясно на Макаричка) и една с пафти. Добавих една нова книга към колекцията за български шевици, т.е. купих си втората книга за български шевици за бъдещата ми колекция от такива книги. Да си призная, купих си и едни обеци - сребърни, почти ар нуво, толкова са природно-вдъхновени. На портмоне-екологичната цена от 14 лв просто нямаше как да не го направя.

Посетете изложбата на китайките, големи джедаи са. Никакви снимки на бродериите им в интернет няма да ви оставят със същото чувство.

* Признание: работила съм и на двете места. По принцип се стараят.

За кестени

2009-10-12T10:18:00.005+03:00

Есенната светлина компенсира напълно понижението на температурите, особено рано сутрин, толкова е... филмова.

Да, отново сме на вила, под овошките цъфтят кърпикожуси и минзухари. Тъй като котката вече ме свикна да ставам рано, имам възможност да се разходя из градината преди първата закусчица и екскурзията за кестени.

По пътя видяхме доста паяжини, различни модели. В района вече не се извършва почти никаква земеделска дейност, тревопасните животни също за малко, затова навсякъде царстват високи треви, трънаци и паяци.

Този паяк изглежда страховит. Ако цъкнете върху снимката, ще видите как капките роса са се наредили по нишките му като мъниста.

Ето така изглеждат ядливите кестени. Самите дървета не приличат много на другите, а листата са съвсем различни. Голямата прилика са бодлите по обвивката, които са много повече и много по-остри. Ако решите да се вкарате в такова приключение, въоръжете се с дебели работнически ръкавици, най-добре с кожа.

Ето това търсим - паднали кестени. Не ви съветвам да брулите дървото - ако не са паднали, не стават. А и като са зелени е почти невъзможно да ги отвориш.

На това място ще се върнем напролет, знаете ли какво расте под тези листа? Ммммм...

И така идва време за втората закусчица и с пълна кофичка с кестени се отправяме обратно... Сега остава да се осъвършенствам с печенето и варенето им. Понякога се готвят много дълго и пак нищо не става, не разбирам защо...

Вие имате ли специална рецепта с кестени?

Как се прави скривалище за... каквото ви трябва

2009-09-10T13:27:00.009+03:00

Този проект изисква да плетете на една кука, да шиете, да бродирате и да рисувате. Нищо работа.

1. Решете с какъв размер скривалище искате да се сдобиете.
2. Оплетете кошничка на една кука с този размер.

3. Нарисувайте си бродерията.

Аз направих два сюжета - единият коледен - и капакът ми е двустранен.

4. Начертайте цилиндъра, изрежете две такива форми от плата и да ги избродирайте.

5. Зашийте цилиндрите конусите поединично като на единия оставяте около три пръста незашита дупка.
6. Зашийте ги сега един за друг и ги обърнете през дупката, която сте си оставили.

7. Зашийте дупката.
8, 9, 10. Сега остава да го изгладите, да напълните кошничката с изненади и да я захлупите.

Скривалище за хаос

2009-09-10T12:50:00.006+03:00

Ключове, монети, фиби, гланц за устни... шкафчето в антрето винаги прилича на сергия. Все някое шкафче трябва да е разпределителната гара. Просто да хвърлиш дреболиите, които ти тежат в момента и да забравиш за тях за малко.

Малко като десктопа на компютъра ми. Там има PDF-и, снимки, архиви, случайно открити на стари CD-та... а най-отзад задължително има и тапет. (В момента е снимка на Земята, заснета от Луната през 1968-ма.)

Е, открих един добър начин за справяне с безпорядъка - чрез визуална заблуда - просто го скривам. Ако скривалището само по себе си привлича погледа - заблудата е още по-добра!

Ако искате и вие да си направите такова скривалище за хаос/бонбони/коледни бисквитки, прочетете как тук.

Авокадо, част 1-ва

2009-09-10T12:04:00.004+03:00

Вчера получих приятна изненада от една от костилките от авокадо, които кисна вече втори месец. Да, доста време му отне, накиснах го преди да заминем за Санторини.

Но ето че сега има едно израстъче отгоре и почти същото отдолу. Много ме обнадеждава.

Как стана? Ами, използвах вместо сложни системи с клечки за зъби малко от онази кристална еко почва. Така то си виси отгоре върху смешните гел-кристали, има хранителни вещества от тях, а аз само доливам вода. Да видим как ще мине прехода към истинска почва. Сега ми се струва, че е рано.

Ако искате и вие да си отгледате дърво от костилка, първо ще трябва да си купите авокадо от магазина. Гледайте да е твърдо и без петна. Авокадото е малко като зимните круши. Трябва да доузрее в домашни условия.

Слагате го някъде в кухнята, не в хладилника, и го наглеждате през ден. Когато усетите, че поддава като го стиснете лекичко, сте готови да правите гуакамоле.

Разрязвате по височина, така че плодът да се отдели от костилката, малко както се режат прасковите. Внимавате да не нараните костилката с ножа. Ако правите гуакамоле, можете просто да изгребете зеленилката с лъжичка. Ако трябва да изглежда декоративно в салата, белите обвивката. Ако е добре узряло, тя сама ще се съблече.

После намачквате авокадото с вилица, без да прекалявате. Добавяте сол, черен пипер и чесън и някаква комбинация от лимон, кисело мляко, белен домат... По някакъв начин досега винаги е ставало вкусно, дори хора, които не са яли авокадо, се избиват да топят в купичката с гуакамолето.

Сега обратно към основната част: измивате хубаво костилката, да не остане по нея от плода. Избирате чашка или купичка с подходяща форма и размер. Наливате вода донякъде и се пробвате да закрепите костилката вътре, така че по-широката й половина да е във водата. Някои хора пробиват малки дупки отстрани и го закрепят с клечки за зъби, аз използвах кристална почва. Имам и една костилка направо в саксия, закопана до средата. Този метод също се води за успешен.

След това чакате. Бъдете търпеливи, може да отнеме три месеца...

Нека поиграя сред звездите*

2009-09-03T16:36:00.004+03:00

Откак Ануше Ансари прекара повече от седмица в Международната космическа станция като първата жена, която сама е финансирала такова пътуване и първият човек, който блогва оттам, все ми се струва, че и аз ще мога да изляза в орбита някой ден. Мисля, че възможността обхванеш с поглед цялата планета си заслужава всичките рискове и неудобства. За съжаление туристическата програма в Байконур я спряха, но така или иначе на този етап нямам излишни 20 милиона долара. Най-много се надявам на Сър Ричърд Брансън и неговите хора от Virgin Galactic, не че само те са в бизнеса. Важното е, че някой ден цените ще паднат, ще отида в пустинята Мохаве (и без това искам да я видя) и ще ме изстрелят.

Междувременно се задоволявам с Google Sky, следене в Twitter на хората, които знаят за какво става дума, и увлекателните разкази на Каролин Порко за Сатурн и луните му (има субтитри на български).

Вие бихте ли полетели толкова нависоко?

*Заглавието е строфа от една песен на Франк Синатра, "Fly me to the Moon". Пее се по-скоро за любов, отколкото за астрономия, разбира се. Предлагам ви да я чуете тук в изпълнение на Даяна Крол, един от любимите ми гласове.

Плетенето на една кука - висша техника за моделиране

2009-08-27T10:59:00.009+03:00

Заглавието е само отчасти на бъзик, ако не вярвате, гледайте това клипче, което по много странен начин обвързва плетенето, екоактивизма и задачите с две звездички след урока по математика... в университета.

Ако искате да гледате със субтитри на български, натиснете върху View subtitles (в червено) и изберете Bulgarian :)

Иначе проекта на dodo за одеяло в Плетем заедно набира скорост. Вече са разучили схемата и плетат, снимки от вчерашната среща можете да видите в Плетоландия. Ако се интересувате от одеялото, за него се говори и в Додовата ръкавичка. Ако не се интересувате, пак се отбийте там.

Най-накрая да се изфукам с последната си придобивка. Куките ми са готови за път.

Септември наближава и се събуждам от летния сън. Имам чувството, че ще се случват много неща, обичам това чувство.

Шиете ли?

2009-08-18T17:11:00.005+03:00

Продажбите на шевни машини в Англия са скочили с между 50 и 500 процента, в зависимост от цената на модела, според Daily Mail. Този възроден интерес към самоделната мода, така да се каже се отдава главно на рецесията, но има и друг фактор.

Модата на сезонните тенденции ни изтощи от препускане по магазини, а и започнахме да оценяваме, че това не е готино нито за портфейлите ни, нито за околната среда. Пък и няма нищо готино в това да видиш някой, облечен точно като теб в рейса или, сакън, на някой купон.

Да не говорим, че е смешно поличка, която всяка тинейджърка с една лява и една дясна ръка може да си спретне от 1/2 тениска за сигурно 1/2 час, в магазин за дрехи-еднодневки да се продава за над 10 лв, при това от най-мизерния вид трикотаж и при това със "супернамаление". Това си е обида за днешната младеж, която е най-находчивата част от населението по дефиниция, само вижте Gianny L. Тя дори няма нужда от думи:

Но не го правят само тинейджърите, ето го - победителят от конкурса на Threadbanger за реконструкция на тениски, доста по-консервативен модел:

В България ми е трудно да почувствам това възраждане на интереса към уникалното, ръчно изработеното, самоделното, но съм сигурна че го има. По време на комунизма е било повсеместно, не може да е изчезнало. Иска ми се обаче да видя новото поколение, което търси своя собствен стил. Някой да е виждал такива блогове?

Две чанти и половина

2009-08-10T11:05:00.005+03:00

Това е, да, в чантен период съм. Задълбах в крошето и не знам дали някога ще мога да се измъкна от хватката му...

Черната чанта ми я поръча една позната.

Бялата пък е май първият модел, който съм изпълнила във всичките му подробности, без да променя нищо. Сериозно. Просто много ми хареса. Само не съм много наясно за какво може да се ползва такова дупчато и романтично нещо... м?

Ах, да, и едно чанте за телефончето направих - това е плетката от ферибота ;) Открих, че е много удобно да се носи през рамо като кобур :)

И накрая малко цветя.

Имам нови модели за разучаване, чао за сега...

Почивка от почивката

2009-07-31T10:51:00.006+03:00

Да, това малкото там горе съм аз.

Отпуските и ваканциите могат да бъдат много изморителни. Особено когато искаш да направиш 100 неща за 10 дни... Е, аз видях две неща, които никога не си бях представяла, че ще видя.

Първо, една от любимите ми групи, за които никога не сте чували, и то доста отблизо - NIN. Не стига това, ами концертът беше в пъти по-як от най-якото, което можех да си представя.

Второ, едно странно място с много драматична история - Санторини. Благодарение на туристическите агенции и стотиците реклами на Гърция, с които ни облъчват, всички сте виждали Санторини. Работата е там, че ни разказват за райско място с искрящо бели къщи и ярко сини дограми, а не за много по-любопитната истина, която прави острова наистина уникален.

Посетихме и два къмпинга, които бяха много различни един от друг, но еднакво напред с материала в сравнение с това, което остана от нашенските. Следващата ми амбиция е да посетя чешки, като ги гледам отдалеч мисля, че ще искам след това да остана целогодишно просто :)

Видях и чисто новичкият музей на Акропола, дори се оказа, че сме хванали някаква промоция с вход 1 евро. Много внушително място. Това е единствената му цел, де. Да натрие носовете на всички не-гърци, дори на онези, които са гепили оригиналите на... всичко, което са докопали... и всеки уикенд могат да си ги гледат в British Museum. Не, сигурно и там са изложили копия, но така или иначе историята е сърцераздирателна.

Имаше и плетене, разбира се... не може човек 5 часа на ферибота само да се взира през бинокъла, гледката е доста еднообразна :) Тук остров - там остров...

Ей, повече никви снимки на мен! Т'ва е блог за интересни неща, все пак :)

Скоро ще има още за Санторини, фериботите, плетените чанти и т.н. Само още малко да си отспя...

Днес в 17:00

2009-07-01T12:13:00.004+03:00

Специално съобщение за всички, които пропуснаха Деня на плетене на открито и отгоре на всичкото още не следят събитията в Плетем заедно.

От 17:00 днес отново се събираме в парка, при езерото с лилиите. Чакаме ви!

Спомен от яз. Пчелина

2009-06-29T17:08:00.004+03:00

Мисля, че този уикенд разбрах какъв ми е проблемът със снимките. Твърде са мънички, за да компенсират факта, че просто вече не съм там. И все пак...

Още едно невероятно място, на около 60 км от София. Колко ли ги има такива? :)

ПП Да, намерихме кутията.

Маркиране на територията

2009-06-26T09:00:00.002+03:00

Забелязали сте, неизменно, таговете, които покриват стени, входове, спирки, магазини, автобуси... Да, говоря за навика на някои хора да пишат прякорите си с абсолютно неизтриваеми спрейове и маркери навсякъде, където идат. Дотолкова сме свикнали с тях, че не ги забелязваме, а и те реално не ни говорят, за разлика от истинските графити.

А чували ли сте за тагване с плетки?

Практикува се от 2005-а насам вече в доста държави по света. Разликите са очевидни. Плетките говорят на хората. Те будят асоциации, свързани с допир, топлина и уют. Махат се лесно, най-много лампата под тях да е останала по-чиста. Карат минувачите да се чешат по главите и да се усмихват, а не да се мръщят и псуват.

Всичко започва оттук - Knitta Please.

Ето и тяхна акция в Париж. Ако някой разбира френски, моля да ми каже мнението на полицаите по въпроса, мнооооого ме вълнува.

А вие бихте ли участвали в такава акция? :) А записахте се ли се вече в Плетем заедно?

Живот на Острова на съкровищата

2009-06-25T09:45:00.000+03:00

Идеята за геокешинг ме привлича, откак за първи път чух за нея (бяхме млади). Тогава нямах нито подходящата техника, нито близки цели. Сега обаче това е възможно и се оказва по-забавно, отколкото съм си го представяла!

Основната идея е да намериш "съкровището". А съкровищата вече са навсякъде около нас и ние ги подминаваме ежедневно. Без да подозираме.

Най-малките могат да минат за главата на големичък винт и тихичко седят залепени с магнит на очеизбодно място, но няма как да ги намерите, ако не ги търсите. Има и луксозни съкровища - истинско дървено ковчеже, което седи скрито в някоя чайна в центъра на града и чака някой, който знае паролата да си го поиска. В него вече има цяло тефтерче с послания от всички откриватели и съвети кой точно е най-хубавият чай. Тук можете да намерите монети от къде ли не, визитки на любими заведения или предмет, който е обиколил целия свят и това е документирано на някой сайт от любителите на търсенето.

Вероятно реакцията ви в момента е малко като на момчето в Мухоморка, като го помолих да сложим плакат за плетенето на открито. Тогава той каза, "Ееее точно се чудех какво още ще измислят хората и ти успя да ме изненадаш! Задължително ще дойда!" (Не дойде.)

Всъщност основният чар на търсенето е, че те отвежда на нови места или те кара да се вгледаш по-добре в добре познатите. Така е започнала играта - с координатите на кутия, скрита далеч извън града на място, което малко хора биха посетили. За да я намериш, трябва да знаеш, че е там, да имаш GPS координатите й и телефон, който да те отведе до тях. Е, може и истинско GPS устройство.

Един кеш, който така и не открихме ни отведе до крепостта Траянови врата, която напълно си заслужаваше екскурзията.

Самата крепост е като съкровище, под което съм минала 100-тина пъти, без да подозирам.

Друг ни накара да се покачим най-отгоре на Стария град в Пловдив и да видим оттам залеза. Него намерихме, макар да не беше лесно.

Трети - да опознаем доста добре всички възможни тайници в западната част на крепостта в Белград.

Но това е само началото. Има хора, които са открили по над 10 000 съкровища. Хора, които по-скоро биха прекарали времето си в непознат град в търсене, отколкото в местна кръчма.

А вие? Готови ли сте да се метнете на кораба и да отпътувате към Острова на съкровищата?

Еньовщини

2009-06-24T08:31:00.005+03:00

Брахте ли билки тази сутрин, омихте ли се с росата? :) Да, да, съмнявам се :) Както и да е, честит имен ден на Яна, Енчо и Йоан пък билки има в аптеката.

Аз лично смятам тази неделя да повторя практиката от миналата - спане на палатка (няма как да избегнеш къпането в роса), бране на билки. Е, няма да е това основното ми занимание, всъщност излизаме извън града главно за да пием на чист въздух в лоша компания ;).

Като съм подхванала зеленикавата тема, да ви се похваля, че босилекът вече е любимото ми растение. Много добре се развиват едновремешните малки кълнчета, направо съм удивена от тях. Някои започват да приличат на храстчета!

Вчера събрах първата реколта и направих домашно песто, което ме кара да халюцинирам, че съм в рая. Зеленият му цвят обаче кара някои да мислят, че вече съвсем съм се овещерила. Особено в комбинацията с мащерка, лайка и бял равнец, сушащи се върху кухненския шкаф. Това, естествено, са инсинуации... някой да ме е видял да танцувал гола на поляната пред блока снощи? Не сте, нали! Значи няма доказателства.

Бурята надвисна над 15-етажните блокове и каза...

2009-06-22T21:00:00.002+03:00

... Добър вечер!

Само да отбележа

2009-06-22T13:47:00.003+03:00

Новите ми отбелязвачки за плетене. Много по-удобни за две куки от модела, който си бях направила за една. Закачени са на халки, които се плъзгат от лявата на дясната и просто продължаваш да плетеш в кръг. Без тях не виждам как щях да се справя с броенето до 168 на всеки ред просто...

Те са и част от настоящата ми мания - плетене на миниатюрни неща от перле. Никоя дума не може да опише това състояние по-добре от мания... А като си помисля, че само до преди 3 месеца не вярвах, че някой ден ще пипна такъв тънък конец и такава фина кука и ще захвана да плета... Какво ли ще правя след още 3 :)

Днешният улов

2009-06-18T17:04:00.003+03:00

Тъй като в събота няколко човека проявяваха интерес към онези гердани с топчета, облечени в плетка, днес ходих да търся въпросните топчета. Има ги в Слънчоглед - по 50 и 30 стотинки са според размера. Освен топчета имат и други форми едри дървени мъниста, които стимулират фантазията и плачат за "обличане".

Иначе ходих и до най-големия магазин за мъниста, който ми е известен в София - Beadworld (в базара на бул. Витоша 29, работи от 9:00 до 19:00, а в неделя от 9:30 до 18:00). Те продават на едро (във всъщност малки торбички) гръцки керамични мъниста, метални елементи всякакви, шнурове за гердани всякакви, включително много добре изглеждащи кожени шнурове, които като се замисля са перфектни за дръжка на чанта, ама кой да се сети докато е на място... Там дървени няма, а керамичните ми се струват излишно тежки, но пък могат да се комбинират с облечените дървени. Мястото е като склад - има всякакви цветове, размери, форми, глазирани, неглазирани...

Аз оттам си взех днес пликче със 100 гръбчета за брошки за 8.21 лв и 50 г халки за 6.82 лв. Също 10 метра памучна корда за 2.35 лв. Казвам ви, за да се ориентирате в цените, не че нещо :)

Иначе, както виждате от снимката в началото, пак сме в новините - във вестник "Всичко за семейството". Наистина не искам да се държа неколегиално, но нека само спомена, че с тази жена аз не съм говорила въобще, а тя ме е "цитирала" пространно... Е, поне има хубава снимка на Стела, нали :) Ще сканирам страницата и ще я кача в групата, ако някой иска да си чете.

Всяко зло за добро

2009-06-17T11:07:00.006+03:00

Шевната машина пак ме предаде. Тъкмо се мъчех да превърна една скучна пола

в забавна чанта

и пущината пак започна да се храни с конци. Не знам, трябва да се науча сама да я калибрирам или каквото там й правят, не мога при всяко ползване да прибягвам до услугите на специалистите. Някакви идеи за помагала в тази насока!? :)

Така де, като ме ядоса машината и седнах пред компютъра и започнаха да се случват хубави неща. Почти съвсем случайно попаднах на снимки от съботното събитие на Вацлавске намнести - в Прага. Не само че са плели на открито и миналата година, оказва се, че там имат плетачески купон всеки месец! Добреееее. Имаме какво да научим от чехите, а за вдъхновение пък можем да пийнем Staropramen някъде. Kакто отбеляза Мариана, такъв е сезона. Аз ви предлагам другата сряда (24 юни).

За воайорите (като мен) ето още малко снимки от плетенето на открито в Канада, САЩ, Испания, Германия и Унгария.

Е, само веднъж годишно ли?

2009-06-13T17:57:00.005+03:00

Да, добре мина първият ден на плетенето на открито в София. Толкова добре, че да се питаме няма ли да има по-скоро друга такава сбирка.

И ще има. Така че, ако не сте успели да дойдете днес. Или пък още не сте се научили дори...

Само се ослушвайте.

Още снимки, с благодарности към авторите им:
от Краси
от Настя в блога на ръкавичка

Още благодарности към:
Петя за идеята
Статекс ООД за преждата
Всички, които разпространиха новината чрез блогове, форуми и т.н. (Изкушавам се да напиша 'вие знаете кои сте' хаха. Истината е, че просто нямам сили в момента да ви се отблагодаря, както трябва, но няма да ви забравя)
Всички, които участваха планово или съвсем случайно, но винаги с много настроение.

Носете си (еко) торбички

2009-06-12T16:54:00.004+03:00

Момчета и момичета, положението е сериозно. Днес се срещнах с прекрасните хора от Статекс ООД и вижте какво получих(ме):

Има много да плетем! Ето тук можете да научите повече за техните прежди и за свойствата им.

Така че, освен иглите, подгответе до огледалото в антрето и торбичка-две.

До утре, в 10:00!

Ребята, давайте жить дружно

2009-06-10T13:45:00.007+03:00

Сетих се днес за любимият ми котарак Леополд, който стоически понасяше двете мишки-терористи... Дали и на него му е било толкова горещо и безразлично като на моя...

Жега или не, денят на плетенето на открито наближава. Аз плета различни играчки, за да избера най-подходящата за демонстрацията на амигуруми. Така котката неусетно се сдобива с нови приятели. Едният мишок е пълен с найлонови пликчета - любимата му играчка по принцип. Другият има в търбуха си кутийка от шоколадово яйце, в която дрънка ориз. Много са му интересни, само да не му беше толкова горещо...

А приятелите на деня на плетенето на открито са: артишок, Слънчоглед, Мухоморка, Импресия и още няколко магазина, които нямат сайтове, но пък скоро ще бъдат добавени в картата на Макаричка. От Coats също се зарадваха на новината.

Докато разнасях плакати и флаери чух много вълнуващи истории, надявам се и в събота да е така. Чакаме ви в 10:00 при езерото с лилиите!

Ще плетем в парка!

2009-06-06T10:13:00.004+03:00

Макаричка и Блог за плетене представят:

За първи път в България....

Световен ден на плетенето на открито

Кога: събота, 13 юни, от 10:00 до 12:00

Къде: чешмичката до езерото с лилиите в Борисова градина

Каним всички можещи или неможещи (но искащи) да плетат на една или две куки, независимо от пол и възраст :)

Аз лично обещавам демонстрации по правене на амигуруми, но мисля, че ще видим много други демонстрации в този предиобед.

И една молба. Ако някой има възможност и желание да разпространи новината в магазините за прежди в своя квартал, предлагам плакат и флаери за принтиране. Много благодарско :)

Тема за разговор

2009-06-02T19:08:00.003+03:00

- Веселино, що си си опаковала гердана?
- Защото беше скучен.
- Ама, то тва верно е с мъниста вътре...
- Еми... да...
- Ее, ти си някъв Кристо на герданите, бе!

Е, няма как да не ме развесели такъв разговор...

Една събуждаща идея

2009-06-02T09:05:00.005+03:00

Видяхте ли вчерашното предложение на Петя от Блог за плетене?! Първи Световен ден на плетенето на публични места в България! Честно, дори не знаех, че има такава световна инициатива, браво на Петя!

Запазете си 13-и юни за седянка :)

Юни

2009-06-01T15:40:00.003+03:00

И отново удари часът за размисъл - нов месец, нов късмет :)

Най-вълнуващото нещо, което съм планирала за сега е тази събота - Handmade Day. Досега не съм ходила никога :) Дано времето е хубаво, както се казва. Дано се оправдаят очакванията ми.

Иначе се сещате, че е време за календара и тапета ;)

Коралайн и тайните на един малък свят

2009-05-31T23:36:00.007+03:00

Тази вечер се сбъдна една малка мечта - гледах Коралайн.

А ето защо ми беше толкова интересно.

Има и други причини.

Не на последно място, това е една страшна приказка. Снимана много красиво.

Е, честит празник! :о)

Белград - нано пътеводител

2009-05-28T17:43:00.012+03:00

Без претенции за задълбоченост или широта, предлагам ви малко личен опит от Белград, натрупан от двете ми тридневни посещения там.

Пътуване:
Не ходете с влак. Просто не го правете. Ако тръгнете с кола на изплащане, носете копия от пълномощното. Таксата за магистралата Ниш-Белград е 8 евро във всяка посока, винетка не ви трябва. Пътищата са добри. Носете червените паспорти :)

Подслон:
От известно време съм твърд привърженик на апартаментите под наем. Ние използвахме услугите на Рентастан, но те са едно и също с Беоапартман. Йован не говори английски, но ще се разберете на български. Щом аз успях :)

Задължително за посещение:
Крепостта на Белград, Калемегдан, е превърната в парк с баскетболни и тенис игрища, пейки със странен вид, например резен диня и е вероятно любимото място на повечето жители на града. От неговата висока позиция можете да гледате (почти, защото един остров пречи) как двете реки, Дунав и Сава, се сливат.
Има няколко заведения, но ви препоръчвам това с изглед към залеза, там няма да ви сервират бирата в смешни малки бутилчици.

Почивка:
За да избегнете суматохата и туристическите цени по улица Кнез Михайлова, свийте по улица Вука Караджича към Студентския площад и ще откриете Студентския клуб в един идеално засенчен вътрешен двор. Има безжичен интернет. Точно срещу клуба пък на същата улица можете да хапнете чудни пролетни ролца от китайското бързо хранене. Ако решите да си поръчате нещо друго, ще го сготвят пред очите ви, което си е цяло огнено шоу.

Хапване на крак:
Освен гореспоменатите китайци ви препоръчвам всички Пекари (демек фурни), покрай които ще минете. Досега зле направено тестено нещо в Белград не съм яла. Разбира се, трябва да пробвате плескавиците и то тези на площад Славия точно на ъгъла между булевардите Краля Милана и Неманьина. Използват за хляб нещо като пърленка, а гурманската плескавица там е два пъти по-голяма, отколкото на други места.

Други забележителности:
И този път не успях да посетя музея на Никола Тесла, затова не мога да ви разкажа как е. Най-голямата (буквално) забележителност след калето е Св. Сава, но е достатъчно да я видите отдалеч, защото отвътре още е на бетон. На бул. Неманьина, който тръгва от гарата и е стръмничък, можете да видите донякъде любопитната гледка на две сгради, полуразрушени от НАТО през 1999, по които вече се забелязват доста добре развити фиданки. Иначе забележителности, колкото искате...

Повече информация:
Е, с тези повърхностни данни можете да започнете, за карта и брошурки се отбийте в някой от информационните центрове за туристи - например на гарата или на площад Република. Направих и една импровизирана карта, на която да се ориентирате като за начало.

Иначе официалната турстическа страница е тук, никога не съм я ползвала :)

Последни думи:
Водата е вОда. Иначе все едно не ви разбират какво искате.
Кафето е кАфа.
Бирата е пиво - Лав или Йелен. Виж с поръчването на бира нямахме грижи :)
Площад е трг.
Благодаря е хвала.

Хвала Београд.

Белград

2009-05-25T18:53:00.002+03:00

Едно място, което не посещавам за пръв път, печели ме с атмосфера, но комарите са в повече. Този път съм тук заради AC/DC, но ще има и разходки.

Снимките качвам в Пикаса, от телефон са, дано ви харесат.

Почти хипарско

2009-05-21T16:13:00.006+03:00

Това е най-занимателният ми проект на една кука до този момент. Неочаквано за мен бе, че не се плетат първо всичките мотиви и накрая да се съединяват, а всеки се закача за съседите си в процеса. Това, разбира се, е предпоставка за много обърквания и имаше някои грешки, но ги хванах навреме :) Беше наистина занимателно.

Моделът е от един стар каталог на Phildar. Те са последната причина да се мъча още с плетенето на две куки. Ако искате да знаете, не върви изобщо, напротив. Пак омотавам нещо бримките, но още се боря.

И като че това не ми стига, вижте какво ме посрещна сутринта в кухнята.

Не, нямаме плъхове. Знам, защото имаме Котка. Котка, която в пет сутринта вече е Много Гладна. Толкова Гладна, че ще мине през найлон за няколко трохи хляб. Сърцераздирателно.

Както и да е, още по-тъжен е фактът, че пончото непрекъснато ми се свлича от раменете. Тъй като не съм от хората, за които това е екстра, остават ми две опции: да ходя с безопасни игли, забити в раменете или да го подаря на някой с по-солидна фигура... Е, опитът си остава за мен.

Пролетните дъждове ще бъдат заменени от летни бури

2009-05-18T13:40:00.009+03:00

Навън може да вали, но всички знаем, че температурите са плажни. Затова реших, че е време да споделя един малък лесен проект, подходящ и за деца - вятърни камбанки от миди.

Идеята ми хрумна един ден в Como, които продават всевъзможни неща с мидички, въженца и оцветен пясък. Аз обаче си имам и мидички и рапанчета, та дори и половин литър морски пясък в буркан. Трудно ще ме убедят да купя от техните, които са пристигнали тук от Китай или Индонезия примерно и имат въглероден отпечатък по-дълбок отколкото на джоджена, отгледан в Египет, или чесъна от Китай.

Просто трябваше да запретна ръкави и за има-няма един час (два дни по половин), имах точно каквото исках - лодка с богат улов от миди.

Необходими материали:
- глина DAS (може да бъде заменена със солено тесто* или направо да изрежете формичката от дебел картон и дори да си я изрисувате)
- мидички с дупки
- конци

Необходими инструменти:
- повърхност за разточване на глината
- точилка за глината, например цилиндрична стъклена бутилка или чаша
- кука за плетене
- фина шкурка, аз използвах от онези шкурки за нокти с 6 степени на грубост

Ако използвате глина, трябва да започнете с нея, защото са необходими няколко часа за съхнене. Разточвате колкото тънко и голямо парче искате, украсявате го както сметнете за добре и не забравяте да му сложите дупки. Две в двата горни края и 2-3-4-5 по "дъното" - броят зависи от висулките, които сте планирали да закрепите. Всъщност, може изобщо да не правите лодка, а морска звезда например.

Когато глината е напълно изсъхнала, минавате внимателно с шкурката цялата фигурка. Имайте предвид, че материалът е много мек - по-скоро гипс, отколкото глина, съдейки по асоциациите за болници, които ми причини миризмата му. Разликата преди-след шкурката е голяма.

Остава да се нанижат мидичките. Подредете, както искате да висят отгоре-надолу. След това прекарайте конеца пак в този ред.

Завързвате конеца на възел за най-долната мида и плетете обикновен синджир на една кука. Когато искате да добавите мида, просто захванете с куката конеца от другата страна на дупката й и го прекарайте през последната примка, която сте изплели. С тази техника могат да се правят и гривнички и герданчета.

Накрая всичко се навързва за лодката и тя се поставя на място, където може да я подухва вятъра, за да подрънква.

* Доколкото знам, соленото тесто се прави като се смесят едно към едно сол и брашно с малко вода. Проблемът е, че след това трябва да се пече. Аз никога не съм го пробвала, но много хора са му фенове. От него се правят например коледни украси. Сурово се използва и като компрес за по-бързо разнасяне на отоци и синки :)

Точки, кръгове, квадрати

2009-05-18T13:33:00.004+03:00

Понякога няма нужда от сложни дизайни. Достатъчни са два-три цвята с обща идея. Отдавна гледам прекрасно синята покривка за легло в новата си спалня и искам да размножа настроението, което тя създава. Мислих за рибки, мислих за вълни, но всичко ми се струваше прекалено.

И така, докато не видях страхотен десен на разноцветни точки, подредени на черен фон. Елементарно и въздействащо.

Конците ме чакаха от месец, трябваше само да се приложат принципите на Култа към завършеното.

Нахвърлях черни кръгчета на InkScape, защото нямам подходяща линийка с формички :) Пренесох ги с водоразтворим маркер върху плата.

Запълних с трите цвята. Подредбата сама си дойде, мисля че всеки ще се съгласи, че не е обмислена ;)

Изпрах и та-даa. Тръгнах на пътешествие с точки и квадрати. Мисля, че скоро ще ме засърбят пръстите да добавя още. Засега обаче е достатъчно.

Невероятният живот на една планета

2009-05-15T10:42:00.004+03:00

Случвало ли ви се е да отидете на интервю за работа, да не ви вземат на работа, но да ви изпратят с подарък вкъщи?

Алекс и Джеймс от Google Sightseing търсеха сътрудници, които да пишат за блога, защото те си имат и друга работа. Кандидатствах, много любезно не ме приеха в екипа си, но ми изпратиха за компенсация книжката си.

Тя съдържа близо 100 откачени гледки, заснети от сателити. Примери е трудно да се изберат. Арт акции като заровени в пустинята Кадилаци и 60-метров плетен заек. Гора във формата на сърце, лабиринт, изобразяващ Опра Уинфри. Гробище за самолети, компас с диаметър 1.2км, използван за приземяване на самолети... С две думи, най-странната разходка по лицето на Земята.

Само не разбирам защо има три различни корици, но няма пък да се оплаквам сега... отивам да чета...

Плетене за всички

2009-05-12T18:15:00.005+03:00

Плетенето на две куки все още ме кара да си вдигам веждите твъ-ъ-ърде високо. Дори понякога ми създава проблеми със заспиването!

Затова реших, че е време за сериозна атака. Това била най-добрата защита.

Много бързо се хванах в някакви грешки, разбира се. Плетенето и на една, и на две куки може да изтърпи и благородно да прикрие следите от много мъчения, за щастие. Аз, обаче, искам удоволствието да е взаимно, така да се каже.

Книгата я препоръчвам на всички. Е, сега ми остава само да продължавам да плета и разплитам...

Благодарности

2009-05-11T23:16:00.005+03:00

Понякога имам дълги списъци с оплаквания... към живота, вселената и всичко останало. Този път обаче имам дълъг списък с благодарности. Знам, че добрата новина не продава, но вярвам, че хубавите неща трябва да се споделят в по-голяма степен от лошите, ако искаме да ги виждаме по-често, затова ето:

Благодаря на PowerNet и Vihren Palace за ваучера за уикенд за двама в Банско. Допълнително благодаря на персонала на хотела, който ме убеди, че "прочутото българско гостоприемство" не било рекламен мит.

Благодаря на уредничката на къщата-музей на Неофит Рилски за интересната беседа и за това, че вместо да си използва обедната почивка, ни отведе и до Веляновата къща и ни изнесе още една интересна беседа. Тук вече започнах чак да се чудя на късмета си :)

Благодаря на Васил, който ни показа Добърско, Разлог и Катарино.

Благодаря на всички, които ни разказваха, намираха и връщаха загубените мобилни телефони, затваряха прозорците, когато видеха, че ми е хладно и изобщо бяха невероятно мили. Благодаря на живота, вселената и всичко останало за хубавото време, добрата видимост, празните пътища...

Ако се мотаете из този регион, ви препоръчвам да порадвате очите си с градската градина на Разлог, старата църква в Добърско и футболното игрище на селото. Кафенето до басейна на Катарино има абсолютно незабравим изглед към Пирин. От колибата на Веляновата къща също можете да се дивите на планината, а ако останете без думи, не се обезкуражавайте, защото и Вапцаров така се е почувствал в подножието на Вихрен. Посетете и неговия роден дом. В бившия обор на къщата на Неофит Рилски пък има експозиция, която би трябвало да зареди с енергия всеки учител.

ПС Благодаря на alia за фикусчето :)

Между два уикенда

2009-05-07T11:02:00.005+03:00

Толкова празници, толкова пътувания... пак се отнесох с календара. Затова пък този месец получавате една от любимите ми снимки.

Направена до с. Тополница.

Едно чудесно място за пускане на хвърчила.

и отпускане...

Вие колко често излизате от града?

В подаръци:
Тапет за май 2009
Календар за май 2009

Какво се е случило с лучената трева!?

2009-05-07T09:14:00.003+03:00

Ама, защо мен питаш?! Нищо не съм видял!

Твърдо сварени яйца

2009-04-17T21:12:00.004+03:00

Днес бях твърдо решена да видя изложбата на яйца в етнографския, но се оказа, че до вторник там е затворено. Все пак бях частично компенсирана с посещение на базара, разположен в една шатра точно пред Народния театър.

Оттам можете да си купите книгата на Светла Ракшиева, която се оказва заместник-директор на гореспоменатия музей, в Кулинарен журнал има интервю с нея, оттам научих. Сега ми хрумва, че книгата сигурно се продава и в магазинчето на етнографския, когато работи :). Иначе на базара продават и комплектите за шарене на яйца с восък, и разноцветен восък.

Продават се, разбира се, и яйца - има и пълни, и издухани, а цените им са между 2 и 5 лв. Аз нямах намерение да пропусна този шанс и си купих няколко Велинградски екземпляра. Една от тамошните професионалистки ми разказа, че шаренето на яйца се превърнало в мания за младежта в града.

Бива си ги бабите, но с електрическа писалка е съвсем различно.

Що се отнася до моите яйца, тази година се спрях твърдо на техниката с карфичката и май започвам да схващам основната идея. Направих и няколко с листа от здравец, носталгично...

Забележете яйцето с ножицата и иглата ;) В един момент бях изтрещяла от цветенца и пчелички вече :) От другата му страна съм нарисувала и кълбо прежда и... една макаричка ;)

Естествено, не мога да пропусна възможността да ги 'облека'

Малки кошнички, плетени на една кука, подходящи за окачване на яйцата из къщата, за пренасянето им (могат лесно да станат пуловерчета) и за поставка на масата (само я сплесквате леко надолу около самото яйце и тя ще го държи право.

Как:
1 ред: амигуруми кръгче с осем ниски пълнежа в него, залепена бримка
2 ред: синджир бримка, по два ниски пълнежа във всеки от ред 1, залепена бримка
3 ред: синджир бримка, по един нисък пълнеж във всеки от ред 2, залепена бримка
4 ред: синджир бримка, по два ниски пълнежа във всеки от ред 3, залепена бримка
5 ред: синджир бримка, (от всеки три бримки от ред 4 плетете една и прескачате третата) ИЛИ (от всеки три бримки от ред 4 две се изплитат заедно, третата нормално), залепена бримка
6 ред: синджир бримка, по един нисък пълнеж във всеки от ред 5, залепена бримка
7 ред: синджир бримка, по един нисък пълнеж във всеки от ред 6, залепена бримка
дръжка: 23 синджир бримки, внимателно окачване в 12-тата бримка (трябва да имате 24)

Важно:
иглата и преждата трябва на вид да са горе-долу една дебелина, аз използвах 3мм, ако използвате друг размер, ще трябва да промените малко схемата, която описвам тук, но принципът ще е същият

Весели празници!

Плетене на цветя на една кука - обясненията са тук

2009-04-14T17:05:00.005+03:00

Още откак за първи път се учих как се плетат цветя на една кука искам да направя документ, който обобщава основните стъпки и променливи. Много малко е необходимо да се научи, за да можете просто да хванете иглата и куката и да експериментирате с тези една- до десет-минутни проекти, за които могат да се намерят безброй приложения.

Въпреки че посветих на тези обяснения доста време, не вярвам да съм успяла да ги направя перфектно ясни, а и не са изпробвани върху опитно зайче. Моля всеки, който срещне затруднение да остави коментар. Редактирането никога не свършва, просто идва крайния срок. В случая нямаме такъв :)

Свалете обясненията оттук. Слагам връзка и в Как се прави.

Още малко цветя - този път от кроше

2009-04-10T19:11:00.007+03:00

По всичко си личи, че няма да мога да завърша обясненията за правенето на цветя от кроше преди Цветница. Затова реших да споделя част от обучителния материал, който подготвям за по-амбициозните.

Както виждате, започва се в средата. Само като насочване - единствено залепените бримки (черните елипси) се работят в конкрената бримка, над която се намират. Останалите - в пространството между редовете.

Накрая трябва да получите нещо, което изглежда повече или по-малко така:

Хайде, кажете как е минало :)

Още по темата:
Кроше за съвсем начинаещи
Термини в крошето

Как се правят хартиени цветя

2009-04-10T12:54:00.010+03:00

Роси пита как съм направила хартиените цветя, затова ви подготвих обяснения. Можете да ги разгледате долу или да си ги свалите и запазите като PDF оттук или от Как се прави вдясно.

Материали:
„тишу“ - тънка хартия
„креп“ - гофрирана хартия
тел, облечена в хартия
клещи резачки
издължени клещи
ножица за хартия

Хартиите и телта обикновено се използват за опаковане на подаръци, така че можете да ги купите на много места – книжарници, супермаркети... Често се продават на лист, но винаги има сметка да се вземе цял пакет. Телта се продава на цели макари.

За този проект можете да използвате рециклирани материали, защото така или иначе предстои да ги смачкаме.

Клещите резачки са много важни в случая – никога не използвайте ножица за хартия за рязане на тел, никога не използвайте ножицата си за плат за хартия.

Изработка:

Тънката и дебелата хартия се режат на ленти, около 15 см. Дебелата е добре да е отрязана 1-2 см по-широка.

Лентите се сгъват няколко пъти по дължина и накрая веднъж по ширина. От тези правоъгълничета се правят двойките венчелистчета.

Експериментирайте с формата им или разгледайте цвете, което искате да имитирате за идеи.

Сгънете хартията, която е между двете венчелистчета като хармоника и я обвийте с парче тел, достатъчно дълго, за да можете да закачите след това с негова помощ цветето, където сте си намислили.

Направете много различни видове. Малки пъпки, добре разтворени цветове или не чак толкова. Креп хартията може да се разпъва и оформя по различни начини, тишуто също издържа на много дърпане.

Ако искате да добавите тичинки, използвайте второ парче тел. Извийте крайчетата с помощта на издължените клещи.

Могат да се оформят в цели букети, да се закачат поединично на сухи клони, поставени във ваза, да се използват за пръстени за салфетки и да се закичват в косата. Т.е. почти за всичко, в зависимост от нивото на ентусиазма ви.

Добавка:
Както Ани е отбелязала в коментарите, тя има видео по въпроса. Отбийте се при нея за 6-минутната нецензурирана версия :)

Направих я сама*

2009-04-04T15:06:00.006+03:00

Любимият ми в момента чай, Мароканска мента, в чашата, която сама източих от глина.

Мога само да благодаря на Силвия, която ми позволи да влезна в ателието й, да седна пред грънчарското й колело и да се омажа с глината й. Тя ми направи и глазурата, но запази несъвършенствата, оставени от моите ръце.

За съжаление не мога да ви препратя към нейното местенце в интернет, но можете да идете в чайната и да видите как изглеждат чашите и чиниите, когато ги прави тя.

Интересен факт: зеленият цвят се постига с меден оксид (известен също като патина - жокер-жокер). Страничният ефект е, че тази чаша не трябва да влиза в микровълновата.

Сега продължавам да си пия чая, който ми се струва че е станал дори по-вкусен от преди. Май ще е хубаво да си източа и едно чайниче някой ден...

*почти :о)

Днес ми е синьо

2009-04-02T17:29:00.003+03:00

Не, не в смисъла на "I've got the blues". Харесвам блус, но в случая моето синьо не е меланхолично, а пролетно и то с очакване за лято. Може би първоначално беше предизвикано от новия ми шал.

Цялата работа се състои в 4 реда на една кука :)

Много добър проект за начинаещи. Прави се с половинки висок пълнеж и цял висок пълнеж и върви доста бързо. Добър е за упражняване на концентрацията и броенето. Най-хубавото е, че ако предпочитате да плетете на две куки, просто следвате същия принцип и ще стане.

А принципът е ясен на всяка баба - увеличаване на бримките. Колкото по-агресивно, толкова по-къдраво ще стане.

Значи първо се прави една дъъъълга начална верига - толкова дълга, колкото искате да бъде и шала. (За да не се обезкуражите от безкрайността на редовете, направете го на две части.) Обръщате и започвате да вкарвате по 2ВП във всяка бримка от веригата. Обръщате и правите същото на следващия ред. След това вече може да минете на *2ВП, 1ВП* и *2ВП, 1ВП, 1ВП*. Можете да го завършите с един ред декоративен бод, например онзи, който прилича на мидени черупки. Можете да комбинирате няколко вида/цвята прежда. Например последният ред да е с пухкава. Тогава ще стане наистина рошаво! :)

Ето тук можете да видите вляво началната ми верига, а вдясно първият ред, в който увеличавам - вече се къдри съвсем сам.

Накрая можете да го направите на подредени спиралки или да го оставите да си се гъне, както му е кеф. И да ви е... лилаво да речем :)

Направих го с едно и половина чиле, като едното струваше 2.60 лв. Т.е. целият шал излиза под 4 лв, защото останалата прежда със сигурност няма да остане неизползвана.

За колко време? Ами, едва ли са били повече от 3-4 часа общо, но не наведнъж. Чувала съм как се лекува тендовагинит, мисля да си го спестя.

И на вас препоръчвам щом усетите умора да прекъсвате работа или поне да направите почивка с разкършване.

Къде да търсите умората? В пръстите, дланите, китките, раменните мускули, дори врата. В началото има много излишно напрежение, докато тялото усвои новите движения. Преиодично проверявайте дали не сте застанали в неудобна поза и отпускайте мускулите, които няма нужда да са напрегнати. Ако в стаята е хладно рискът е по-голям, знам го от личен опит.

Може би затова едно време жените са носили ръкавици без пръсти... и този проект ме очаква.

Който още не знае какво по дяволите е ВП - бързо тук!

... и утре да изгъбаркате някого!

2009-03-31T14:30:00.005+03:00

Разбирам, че има търсене за обяснения по въпроса как се правят цветя на една кука. Работя по въпроса.

Междувременно се опитвам да ви отвлека вниманието от липсата на публикации през последните дни с календара и тапета за април - в Подаръци са.

Речник на термините в крошето от български на английски, немски и руски

2009-03-24T19:22:00.009+02:00

След поредното объркване кое е hdc и кое dc, най-сетне направих таблицата, която се каня да направя от доста време - кое как се нарича в сферата на крошето!

Тя ще е полезна за всички, които вече са се запознали с основните моменти, но не могат да намерят достатъчно разнообрзие от схеми на български (познато). Моята таблица превежда най-основните термини на езиците, които поназнайвам - английски, немски и руски. Логично, това са и езиците, на които търся схеми.

Забележете, че в САЩ и Великобритания се използват различни термини. Много са досадни. Все трябва да внимаваш на чий сайт си и да се съобразяваш.

Ако не знаете нито един от тези езици, ще ви трябва много въображене и смелост, за да се справите, но ако се чувствате ок поне с един, Речник на термините в крошето ще ви даде началния набор от думички.

Включих и най-често срещаните графични обозначения. Лично на мен те най-много ми помагат в свързването на движението, което извършвам с куката, и термина, който му съответства.

Схемите са най-добрият вариант, тогава и японските книжки могат да се разчетат, а постиженията на японците в сферата на крошето са... дълга тема.

Още едно нещо само искам да обясня, май го нямаше в книжката на Coats. Ако видите да пише нещо от рода на:

повторете *2ВП, 3НП* до края на реда

значи, че трябва да правите два високи пълнежа, три ниски пълнежа, два високи, три ниски и така до края на реда. Вместо астерикси понякога се ползват скоби. Въобще, четенето на описанията на моделите винаги ми напомня на ранните ми опити в сферата на програмирането. Мозъкът ти непрекъснато компилира някаква информация и се опитва да си представи какво ще постигнат така изброените операции.

Изображението в пълен размер можете да свалите оттук, и от Как се прави в дясната колона.

Ама, аз не мога да рисувам

2009-03-23T19:52:00.004+02:00

Да, да, знам. Така казват всички, които не са хващали молив и гумичка в последните 5-10-20 години. Откак са си "намерили работа" например.

Истината е, че всички можем да рисуваме. Това не го казвам аз. Казват го тези, които са се уверили, че е така като са убедили стотици хора все пак да пробват. И учителката ни по графичен дизайн така ни каза едно време, когато бях втора година в университета ;)

Никога не е късно да започнете. Помнете, че всичко е съставено от четириъгълници, кръгове и други прости форми. Драскайте и трийте и скоро ще се окаже, че правите уникални илюстрации, които след това можете да превърнете в бродерии и щампи, и картички, и какво ли още не!

Рисуването може да ви помогне да преживеете всякакви безкрайни и скучни срещи. Особено терапевтично е драскането с черен маркер в списания. Нали се сещате за стария номер с мустаците.

Освен това простите картинки имат безброй приложения в ежедневието. Аз тази вечер реших да сложа край на спора размествам ли непрекъснато кофите за вторични суровини или не и просто да ги обознача, така че да няма повече недоразумения.

Това е пластмасата, ето я и хартията.

Малко ми е черен хуморът, но ще ни свърши работа.

Нарисувани са на хартия, която си беше за рециклиране (гърба на някаква сметка), така че не изпитвам никакви угризения за излишно хабене на суровини :)

Велигденски изкри

2009-03-22T14:49:00.010+02:00

Великден тази година се пада на 19 април, остава по-малко от месец. Не постя. Сред близките ми роднини няма деца...

Когато видях боите в магазина обаче, в мен се надигна онази частичка, за която няма значение дали боичките са ок за ядене или не. Ето така се доближих достатъчно, за да мога да прочета това:

Присетих се за Alia и любимия й Ото. Само той може да произнесе Великден с 'г', но дори той не би го написал така. Сетих се и колко се забавлявахме миналата година по това време с тази шарена книжка.

Тогава я продаваха в по-големите магазини до боите за яйца. Искам да отбележа, че книгата е писана от докторант към етнографския, но й личи само в положителния смисъл на думата.

Продаваха и тези комплекти, за да можеш сам да си направиш шарени яйца. Трябва да ви кажа, че доста се измъчих.

Първо боята от оцветеният пчелен восък, който се продаваше в комплекта, непрекъснато запушваше фунийката на инструмента, затова бързо се преориентирах към чист пчелен восък. Можете да си го купите от магазините за здравословно хранене или от пазара - на моят още седи цената от 50 ст.

Запушването на фунийката доведе до още една модификация - забих в другия край на пръчката от комплекта една карфичка и продължих мацането с нея. Така че в един момент комплектът се оказа ненужен. Книгата обаче си заслужава.

В общи линии нещата протичат по следния начин:
1. Разтапя се малко от пчелния восък (в ароматна лампа е много удобно)
2. Топи се карфицата в него
3. Бързо се рисува по яйцето
4. Яйцето се боядисва и излъсква

Резултатите:

Особено се гордея с рибката :)

Велигденски изкри през живота си не съм ползвала и доста се съмнявам и тази година да се стигне до тях. Ако искам нещо лъскаво, ще си направя пак издухани позлатени яйца. Тези са от преди две години.

Тъй като в следващия месец няма никакъв вариант да накарам нещо вкъщи да цъфне, може да прибегна отново и до хартиените цветя...

Или до някой нов модел. Защо да се повтарям? :)

Помпони и камбанки

2009-03-19T10:35:00.005+02:00

Всички сме правили помпони, най-малкото за мартеници по трудово, нали? Нека си припомним основните положения.

Първо трябва да си изрежем от картон ето такова кръгче с дупка и разрез:

Не е важно да изглежда добре, а да е относително кръгло :)

После, с помощта на разреза, го омотаваме.

Колкото повече, толкова повече. Поне половината обем ще замине за кофата, ако искате голям помпон ще трябва по-голям шаблон и повече навиване. Днес се боря за съвсем мънички помпончета.

Прекарваме конец през намотката. Това става най-лесно, ако се мине с губерка между картона и преждата като конците се разделят на 2-3 секции. Завързваме здраво.

Втори дубъл. Завързваме здраво. С конец, който няма да се скъса като го напънем.

Не знам коя е дамата вдясно, но без нея няма как да се получи това вдяване просто.

Режем конците, измъкваме картонения шаблон и си го пазим за следващия път.

Тук вече ни трябва голяма удобна остра ножица. Започваме подстрижката.

На този етап е важно да имате нещо, в което да събирате хвърчащите кончета и мъхчета - тава, купа, леген. Не отивайте да клечите пред кофата в кухнята, този процес отнема време.

Можете да спрете, когато поискате - рошавите помпони са много чаровни. Колкото повече режете, толкова по-плътен ще става.

При клъцкането е важно ножицата да е перпендикулярна на нишките, които подкъсявате в момента. Периодично разрошвайте, за да щръкнат всички, които са се свили по-навътре или са се подгънали. Накрая му бийте няколко чембера, за да го изтръскате от най-фините боклучки.

Забележете, че обемът за боклук е горе-долу колкото обемът на завършения продукт - това е в общи линии константа, имайте го предвид като навивате конеца в началото.

Ако ще правите два или повече предвидете, че ще се загуби обем и докато се опитвате да ги направите еднакви :)

И защо ми беше всичко това?

За да си затварям с тях новата торбичка за пакетчета чай :) Тя се прави много лесно, но не снимах процеса, защото я изплетох ей така за цвето-терапия :) Следващият път, обещавам.

Закачих на помпоните и по две мини камбанки и сега тихо прозвъняват, преждата поглъща много от звука. Не знам точно защо, но в тази комбинация от цветове и камбанките намирам нещо тибетско... Прочетохте ли "Моето пътуване до Лхаса"? Няма такъв екшън :)

Ето и няколко идеи какво да правите с новите си помпони от Flickr. Да, това е само началото.

Това не може да е добре

2009-03-18T14:49:00.007+02:00

От няколко дни с притеснение гледам как една особено чаровна фина бяла плесен завзема териториите, които бях определила за лавандулата. Днес е 12-ият ден откак я посях и смятам да се опитам да оскубя плесента и да дочакам края на 4-тата седмица. Може пък да стане нещо.

Другата лоша новина е, че инсталираха великанска реклама на 15-етажния ми блок и я осветиха така, че да се вижда на Google Maps, в следствие на което се опасявам, че няма да мога да правя повече нощни снимки, но това за сега не е емпирично потвърдено. Малко ме притеснява и как ще се отразява на нощната почивка на растенията, когато ги изнеса на балкона. Тези малки смешни тревоги просто се добавят към твърдото ми мнение, че този тип реклама е варварско отношение към околната среда, включая хората, които искат да спят на тъмно. Последната капка в чашата след безмисленото преопаковане на фалшивия им противоестествен продукт. Но, повечето хора явно не мислят като мен :)

Е, не всичко е толкова зле. Последвах съвета на Alia и посях лучената трева и босилека по рецептата на нейната баба и само 4 дни по-късно вече имам кълнове! Едно босилеково кълнче се опитах да ви покажа, но е много сложно - горе вляво едно бяло петънце... с въображение... Скоро ще има повече за показване. Смятам да постъпя така и с лавандулата, която ми остана.

Освен това с голямо прискърбие завърших един шал, който се опитвам да не завърша от няколко седмици, защото преждата е толкова приятна за плетене, че го използвах за разтуха.

Ако се чудите как съм го навила така в краищата, то е защото още не съм го блокирала. Блокирането е плацебото на плетките, особено тези, които трябва да седят прави като покривки примерно или когато трябва няколко части да са еднакви по форма и размер, а са от различна прежда. Уви, аз още не съм схванала нито основната идея, нито тънкостите при блокирането, но ако се справя с този шал, ще споделя какво съм научила. Нещо там се мокри и забучва да съхне, но не разбирам колко се мокри и най-важното как това помага?!

Зелената блуза също върви - по 5-6 реда дневно, повече нерви нямам за тази досадна прежда :). Благодарение на този проект осъзнах, че моделите от списанията не казват всичко, има неща, които трябва да си ги знаеш. Например, при модели, които се сглобяват, трябва да добавиш в двата края бримки за зашиването, да избереш как да ги оформиш. Кой знае още колко неща правя по най-баламския начин, ноооо и това ще се промени :)

Една седмица в живота на...

2009-03-15T10:51:00.006+02:00

В английския имам един много любим израз - watching paint dry. Гледам как боята съхне.

Това са шест дни в живота на една глоксиния, в които от албинос, тя се превръща в Мъхнатото Чудовище. Ако бях Стивън Кинг, щях да спечеля милиони от тази фабула... едва ли... дори той не би могъл.

Но огромната червена луна, която изгря снощи чак към 23:00 би могла да му послужи за създаване на атмосфера... в разказ, за градинарка, последователка на Рудолф Щайнер*. Тя стриктно избира момента за посев, според движението на Луната през съзвездията и тори
органичните зеленчуци в задния двор само с... е, не мога да ви издам всичко отсега...

* основоположник на биодинамичното земеделие, което е по-близко до ритуалната магия на Абрамелин Мага, отколкото до старомодното копане

Зелена блуза ли?

2009-03-11T16:15:00.007+02:00

Обмислям плетенето на "Фина зелена блуза с оригинален шал" от "Вълшебна бримка" (март-май).

Между другото, списанието го намерих само защото питах дали го имат, не го бяха изложили. Това обяснява донякъде защо не съм го виждала.

С тънка прежда, особено такава пухкава (античен италиански 100% акрилов "мохер" от баба) чувството от плетенето е много по-различно. Засега просто изпитвам панически ужас, че ще изпусна иглата и тя мигновено ще се изхлузи от въздушната плетка. От друга страна пък няма да тежи като набере обем, както тежат нещата от по-плътните прежди.

Пробата ми изглежда ту къдрава, ту не, защото пробвах как ще стои с лицева плетка и с жартиерна плетка, освен с тази, препоръчана в списанието. Просто имах чувството, че ластикът няма да е добре с тази рошава прежда, но като го гледам - убеди ме.

И накрая - най-лесният начин, който съм открила за превръщане на преждата от чиле на кълбо - сгъваем стол с наклонена облегалка. Заставам зад него права и преждата сама се изхлузва. Ако бях сигурна, че плотът в кухнята може да ме издържи, бих седяла там...

Безплатна книжка за плетене на кроше от Coats България

2009-03-11T13:39:00.005+02:00

Един чудесен малък справочник, който ще ви върши работа дълго време, нищо че е само 20 странички.
Ако бяха издали това pdf-че на български преди, да речем две години, щяха да ми спестят много мъки. Има и схеми, и съвети, и стандартните символи...

Coats България полагат сериозни усилия в посока популяризирането на плетенето, бродирането, шиенето... (Логично, все пак произвеждат конци и прежди.) Това, което ни интересува е, че на сайта им има няколко безплатни проекта и са започнали да публикуват "как се прави" статии, а скоро сигурно ще има и още книжки.

На теория от сайта може да се поръча и прежда, но определено не ми се струва удобно. Ето един пример - Фиориста на Гедифра. Пише, че за блуза с дълъг ръкав са необходими 650 г, а можеш да купиш най-малко един пакет, който възлиза на 500 г. Още повече в условията за ползване пише "Доставката на продуктите отнема време, тъй като повечето продукти се внасят по заявка на клиента." Не ми звучи много оптимистично.

Преждите им обаче са хубави и можете да намерите доста от тях в любимия ми магазин за прежди на пл. "Македония", както и в много други магазини...

Борба за живот

2009-03-08T09:55:00.010+02:00

Виждали ли сте по-страшна картинка?

Така изглежда глоксиния, която сте зазимили в твърде топло мазе и сте я оставили там до сутринта, когато мисълта за Цветето В Мазето ви плесва по челото, викайки "Алоооо! Пролет идва!".

Да, пролетта е напънала това нещастно растение и то е изпружило стъбло да търси светлината, която е нула във въпросното мазе, та сега е албиносче. Надеждите ми за него обаче са много високи. Вече 3 ли 4 ли години оцелява под моя зорък поглед, на който издържа по принцип единствено здравец. Останалите предпочитат да се съсухрят и умрат.

За това бих могла да обвиня очилата, които правят зоркия ми поглед особено строг. Имам и подкрепящи тезата ми доказателства. Няколко години наред котката на родителите ми се бореше периодично с гъбички. Ту те нея, ту тя тях. Така котката се приучи, че ако майка ми дойде и се вгледа в нея внимателно, значи е време да си плюе на лапите, защото пак ще я мажат с някоя гадост. Ако майка ми си сложеше и очилата, това вече беше сигнал за тревога!

Та така и цветята ми. Шубелдисват се от поредното експериментално пресаждане или позорно обрязване. Не и глоксинията.

Тя ми е заварена от покойната ми баба. Нямах никаква идея какво е това чудо, имаше мъхнати листа и с тях ме спечели. Поливах го, доколкото разбирах от поливане, но в един момент и то като всяко друго цвете до сега просто посърна, увисна, сбръчка се и накрая нищо не остана от него! По някакво странно стечение на обстоятелствата, оставих саксията върху гардероба и не се занимавах с изхвърлянето й. И така до една чистка в края на зимата, когато реших, че е крайно време да предприема по-решителни действия, свалих саксията, погледнах вътре и ооооооооооооооооооооооооооо какви сладки малки зелени мъхнати листееенцаааааааааа. Оказа се, че спяло зимен сън. И след това се почна едно цъфтене, едно чудо, не е за разправяне. Справя се чудесно без тор и без никакво лигавене с две думи. Ей затова са ми високи надеждите.

Иначе тази пролет съм решила да се боря с високата смъртност сред цветята ми, както борят СПИН в Африка - чрез образование. Само че няма да образовам цветята, а себе си.

Вече имам три книги (lucky number!), абонирана съм за емисиите на няколко сайта и дори имам опитни мишки - семена за лавандула, босилек, лучена трева, репички и шарен фасул. Първите лавандулки вече се опитват да покълнат (2-4 седмици!) в много специални 'саксийки' от рула от тоалетна хартия и парничета от найлонови пликчета (невероятно е какви неща можеш да научиш онлайн!).

До края на деня тази пенсионирана кутия за дискети ще бъде превърната в парник 5 звезди. Все имах чувството, че ще ми дотрябва за нещо.

Ох, стискайте палци.

В заключение ви предлагам няколко сайта за цветя и градинарство, които открих тези дни:

За дома - връзката е към статията за глоксинията, най-ценната й част се оказаха коментарите отдолу, където има въпроси и отговори от читателите
Flower Mania - пак към статията за глоксинията - много хубави илюстрации, това беше най-пълната статия, която открих. Част от статиите са публикувани във формата на форум. (Сайтът не изглежда добре във FireFox, но с IE нещата се подреждат.)
Чудодейни съвети за балкони, тераси, градини - това е цяла книга, която издателство Лира Принт е пуснало онлайн. Аз лично смятам да си я купя, ако я намеря. Има интересни идеи и полезни съвети. Бих я изчела цялата с кеф, но не на монитор ;о)
Енциклопедия цветя - този сайт го споменавам само, защото има Продавалник и раздавалник за цветя, иначе не е с нищо по-специален от първите два. Адресът му ми бърка в здравето - cvetq.info, да паднеш!
FlowersNet - този добавя към информацията за цветя и градини и новини. От него научих, че днес свършва пролетната Флора, та ще ида да си купя нещо за празника ;о). Това е и единственият с RSS емисия, която обаче не включва новините (за сега).*

* Вече имат две емисии - една за новини, една за статии.

Нещо розово...

2009-03-07T09:43:00.003+02:00

От Подаръци вдясно можете да свалите мартенския календар и тапет и да започнете да си представяте софийските градинки в различни цветове.

Слънчева събота!

Продължаваме...

2009-03-07T08:39:00.006+02:00

С неочакваните обрати :)

Първо искам да ви се похваля, че прекарах няколко дни на планина, което се убедих, че е като морето, но през зимата. Там се научих да карам ски, доколкото това може да се научи за 5 дни, но ралото ми е ок, правя завои с успоредни ски и не ме е страх да се пускам на шус (при определни условия - все още съм control freak).

До преди две седмици не знаех, че ми предстои да ходя в планината. До вчера имах чувството че съм сънувала, че аз карам ските. Яко, а? :)

Не си мислете само, че през това време не съм научила нищо ново и за плетенето! Напротив! В Чепеларе попаднах на две невероятни списания - "Стилни тоалети на една кука"

и "Модели на една кука".

И двете са специални издания на списание "Вълшебна бримка", което ще трябва да положа усилия да намеря някъде.

Моля не ги съдете по външния вид :) Важното е, че схемите вътре са чудесни, всичко е обяснено добре и ни води по пътя към самостоятелното създаване на модели. Сещате ли се за розовата чантичка, която се чудех как ще стане? Е, сега знам ;)

Между другото има много прилични модели. Указана е дори трудността, пише каква прежда е необходима и каква кука и т.н. Чудесни полезни списания за всеки, който иска да се научи да плете.

Ще завърша с песента, с която започна денят ми днес, благодарение на Z-Rock - Нина Персон и Manic Street Preachers.

Тук съм...

2009-02-17T18:50:00.002+02:00

... но шевната машина още не е.

Прекъсването в предаването на Макаричка се дължи на смяна на щабквартирата. Моля да ме извините.

Продължаваме, продължаваме...

Февруари ще е ветровит. Вадете иглите.

2009-02-02T11:37:00.007+02:00

Според кварталната шивачка, машината ми е разцетрована. Признавам, счупих една игла. Кой да ти каже, че трябвало честичко да се сменят?! Явно трябва по-сериозно да се поинтересувам от техническата част и да вярвам на ушите си. Също като с колата, ако нещо се разтрака - веднага при майстора. Утре ще я нося...

За разтуха плетох. Най-сетне имам шапка като на Мишел от Съпротивата! :) Имаше няколко разплетени реда, докато докарам формата и размера, но съм много доволна.

Все още не съм завършила другата - червена, вероятно ще добавя и друга прежда, някак не ми е достатъчно ярко :). Още не съм решила точно как я искам, но и това ще стане. Като я завърша, ще й пришия подплата от полар на ръка и така ще имам две червени топли шапки. Ето я и другата.

Тази я плетох през лятото и като дойде зимата преживя две метаморфози - подплата от полар (под -5 нищо друго не помага май) и по-дълги плитки. Нека идват ураганните ветрове!

О, почти забравих, вдясно има нова секция - Подаръци. Вече е качен първият, надявам се да ви хареса ;) Ако някой иска друг размер (освен 1280х960), да остави коментар.

Списанието на български

2009-01-28T17:00:00.004+02:00

Наскоро открих, че La mia Boutique, което от далеч изглежда просто като Boutique вече се издава изцяло на български. Може би отдавна, просто не му бях обръщала внимание. Сега, интересното е, че предлагат да им пишем с идеи, въпроси и т.н.

Февруарския брой вече трябва да е готов, но вероятно можете да предложите нещо за мартенския. Аз лично съвсем сериозно мисля да ги питам защо шевната ми машина цял ден ми къса конците... и нервите. Една troubleshooting статия никога не е излишна.

В джобчето ми дрънкат...

2009-01-27T10:56:00.012+02:00

Тази история също започва в Прага.

Предпоследният път, когато я посетих пропуснах да си купя насипни мъниста от магазините на Manufactura, но последният успях да поправя тази грешка. Купонът е голям, защото те са в едни огромни буркани и те оставят сам да си гребеш с една дървена лъжичка от тях. Организирани са по цветови схеми, например зелено-жълто, розово-кафяво.

Накрая си тръгваш с пликче шарени стъклени мъниста в най-различни форми, с които нямаш добра идея какво ще правиш, но пък приятно натежават в джоба.

Естествено, Вселената не търпи празнота и където има търсене, се появява прелагане. Намирам синджирчета и всякакви елементи за бижута, в случая в Слънчоглед. Събирам на купчинка клещите и започвам да режа и огъвам телчици.

Редя шишове...

хамбургери...

цветенца...

и други...

За да се сдобия накрая с нещо, което е повече от сувенир от Прага.

По темата с мънистата има адски много неща за разказване. Един много интересен източник за начинаещи и напреднали е списанието Beads etc., което предлага в момента безплатен абонамент за 6 месеца за онлайн версията си. Тези хора направо ме шокираха - оказва се, че с достатъчно желание, и стъклени мъниста можеш да си направиш вкъщи! Най-веселото е, че е австралийско и в следващия брой ще говорят как идва есента, нали се сещате :D

Първи опити в плетенето на една кука

2009-01-26T17:55:00.011+02:00

Ако нямате и основни познания по плетене на една кука (което ще се изкушавам да наричам кроше), значи е време да се сдобиете с някои :)

Сещам се за няколко варианта:
1. Хващате баба да ви покаже (но с дебела прежда и голяма кука, не с кончетата за покривки!)
2. Търсите книга по въпроса
3. Четете в интернет
4. Свързвате се с мен за тет-а-тет (да, сериозно!)

Гореспоменатата книга може да е например тази:

Доста често я виждам на сергиите за стари книги - мисля за 7 лв я взех. Искам да ви кажа, че само с нея в скута се научих да плета с две игли, така че явно обясненията си струват. Има и секция за шиене, както и за почти всичко друго - от първа помощ при битови злополуки до гледане на бебета!

Източникът, който препоръчвам в интернет е страницата на производителите на прежди Lion Brand. Имат хубави големи картинки и обяснения на английски, френски и испански. На сайта на Бурда можете да намерите инструкциите в менюто Service на италиански, руски и немски, както и на английски.

Дори някой да ви обучава на живо, горещо препоръчвам използването на някакви инструкции с картинки. Най-малкото защото когато останете насаме с иглите... нали помните чувството на празнина, което изпитвахте пред черната дъска като ви вдигнат по биология?! Свикнете да използвате пищови, позволено е.

Който и вариант да изберете, предлагам на вниманието ви първият ми успешен проект в сферата на плетенето на една кука - чанта за пазар. Моделът е безплатен, отново от Lion Brand, а ви го препоръчвам, защото за мен той съчетава мотивацията с обучението - достатъчно е лесен за абсолютен начинаещ, но не е квадратче за хващане на тенджери!

Котката е за мащаб :)

Сега, по-наблюдателните са забелязали, че има някои разлики между моята чанта и оригиналния модел. Ами, да, това е така защото някъде в детството ми, преди или след това, не знам, нещо се е объркало и като следствие не мога да спазвам рецепти и модели в детайли :) Това само доказва, че и вие можете да направите същото без да рискувате възмездие от Малките богове. Добре де, може да разплетете някой ред, но тъкмо ще се научите как се прави :)

Това е друго положително качество на тази чанта - предлага доста възможности за импровизации, ако ви доскучее. Важното е да схванете основната идея, да вдигнете малко скорост, след това си правите каквото си искате.

И не мога да се сдържа да не ви покажа котката отблизо.

Хайде, пробвайте, само така ще разберем дали крошето е за вас.

Ако имате нужда първо да разберете какво можете да постигнете с това ново умение - вижте тук.

Виж кой готви - Ръсел Кроу

2009-01-26T11:41:00.004+02:00

Това няма (почти) никаква връзка, но тази сутрин попаднах на това видео, в което Ръсел Кроу гостува на Марта Стюърт явно с цел да промотира Една добра година. Реакцията на публиката, когато си сваля сакото, за да не го изцапа с пълнеж за пуйка е доста забавна :)

Тук пък отговаря на въпроси от публиката, много приятно чувство за хумор. За съжаление не виждам началото на сегмента с негово участие.

Лек понеделник!

Една зимна свещ и една лятна чанта

2009-01-23T15:57:00.007+02:00

Снощи получих своето въведение в свещолеенето. Оказва се занимание лесно, приятно и възнаграждаващо усилията.

Тази свещ е моята. Използвах разтопени червени свещи, фитил от стара свещ, основа за фитила от чаена свещичка (като си помисля колко съм изхвърлила!), парченца неразтопена свещ и парченца кора. Ах, да, златните стружки! :) Пропуснах добавянето на етерични масла, но скоро ще има втори опит.

Без да искам се получи доста коледна, но от днес твърдо съм решила да се настройвам пролетно!

Една от причините е тази торбичка, която видях, докато си разлиствах античните списания. Нямам инструкции за нея, но все някак ще се справя.

Налага се да усвоя една нова техника на плетене с една кука, която се нарича filet crochet. Само по себе си не е сложно. Имаш квадратчета от по три бримки и ту са празни, ту са пълни. Трябва обаче много да се внимава с броенето и с модела, който все още се опитвам да разшифровам, което ме затруднява.

Тук долу можете да видите мостра, която показва жалките ми усилия да запазя концентрация снощи някъде след 1, просто нямах търпение да пробвам как се прави... Естесвено, това вече е разплетено, но не е ли страхотен цвета?!

Намирането на конеца само по себе си беше одисея. Вчера прекарах половин ден в обикаляне на магазини за прежди и галантерия. В крайна сметка се оказа, че бил в любимия ми магазин - на пл. Македония, но пътьом научих за четири нови, от което няма как да се оплаче човек.

Магазинът в Халите работи всеки ден от 7:30 до 21:30. За другите не знам.

В какво се превръщат идеите

2009-01-22T18:32:00.011+02:00

Ще ви разкажа една кратка и занимателна история.

Миналата зима в Прага минах под тази арка.

И бях много впечатлена от лъвската глава.

Не знаех как, но исках да някак да я пренеса върху дреха и да я нося. Съвсем скоро открих начина - шаблони.

Започнаха луди експерименти с програми за обработка на снимки и на ръка.

Целта беше да намаля всичката информация на снимката, всички светлосенки, до два цвята. Поизмъчих се, особено с изрязването, но за един уикенд успях да измайсторя два шаблона.

Имах една черна (рекламна и огромна!) тениска предвид за експеримента, намерих бяла и черна текстилни бои и си смесих сиво.

Изчаках го да изсъхне и добавих бялото.

После изчаках и то да изсъхне и изгладих, са да фиксирам боите. Накрая реших, че резултатът е достатъчно успешен, за да го превърна в нещо, което да нося.

Нарязах тениската, обърнах гърба наопаки, за да не се вижда рекламното послание, прекроих я, заших я на зиг-заг и се получи много рокерска нова тениска!

С две думи - когато има желание, ще се намери и начин! Просто пожелайте нещо :)

Първият проект: изберете нещо лесно, но ефектно

2009-01-21T10:16:00.007+02:00

Сега за момент забравете за всички списания с кройки и си спомнете, че още не можете да правите прав тегел.

В никакъв случай не се обезсърчавайте! Ушийте си... покривка!

Първо ще ви трябва плат. За начало препоръчвам нещо, което не е нито прекалено тънко, нито прекалено дебело. Не трябва да се хлъзга - т.е. добре е да е естествено. Ако вкъщи нямате залежали подходящи платове, отидете в магазина на ъгъла на "Екзарх Йосиф" и "Георг Вашингтон". Задавайте най-безумните въпроси, за да научите максимално много - ще пуска ли? ще се свие ли? мачка ли се много? на колко се пере? как се глади?

Когато се приберете вкъщи с тежкия пакет, първо го изперете (всички памучни платове се свиват с около 5 см на линеен метър след първото пране!), после го изгладете (иначе все едно рисувате на смачкан вестник) и го подгънете от всички страни. Първо с карфици, после с тропоска. Ако ви мързи като мен - ще пропуснете тропоската и ще си вгорчите живота излишно.

Накрая не забравяйте пак да го изгладите и оле! Имате нова покривка и известно количество практика с правите тегели! Ако имате повечко плат, продължете със салфетки.

Специално предупреждение: Приемете фактите - ще има петна. Ще има и нови покривки! Не я дръжте сгъната в гардероба. Не се карайте на гостите.

Най-важното

2009-01-20T16:59:00.004+02:00

"Ентусиазмът е майката на всяко усилие. Без него не можеш да постигнеш нищо."
Р.У. Емерсън

Ако приемем, че не знаете нищо за някой процес - шиене, плетене, правенето на кафе... Как можете да го овладеете? Единствено, ако сте силно мотивирани да превъзмогнете първоначалният период на натрупване на знания и опит, който в училище приемахме за даденост, но като възрастни вече ни се струва непоносим.

Е, предлагам на вниманието ви първият източник и един от любимите ми - класиката в жанра от времето на социализма - Burda Moden. Февруарският брой вече е онлайн, можете да разгледате снимките и да се размечтаете. Щом има цял тренд Happy Hippy, съм сигурна, че ще си го купя - по добрите РП-ове в началото на месеца.

Сайтът има версии на английски, немски, френски, италиански и руски!

Има много причини да разгледате добре този сайт - има фешън-педия, общество, безплатни модели за сваляне... Вложете малко време и се ентусиазирайте!