Обмислям плетенето на "Фина зелена блуза с оригинален шал" от "Вълшебна бримка" (март-май).
Между другото, списанието го намерих само защото питах дали го имат, не го бяха изложили. Това обяснява донякъде защо не съм го виждала.
С тънка прежда, особено такава пухкава (античен италиански 100% акрилов "мохер" от баба) чувството от плетенето е много по-различно. Засега просто изпитвам панически ужас, че ще изпусна иглата и тя мигновено ще се изхлузи от въздушната плетка. От друга страна пък няма да тежи като набере обем, както тежат нещата от по-плътните прежди.
Пробата ми изглежда ту къдрава, ту не, защото пробвах как ще стои с лицева плетка и с жартиерна плетка, освен с тази, препоръчана в списанието. Просто имах чувството, че ластикът няма да е добре с тази рошава прежда, но като го гледам - убеди ме.
И накрая - най-лесният начин, който съм открила за превръщане на преждата от чиле на кълбо - сгъваем стол с наклонена облегалка. Заставам зад него права и преждата сама се изхлузва. Ако бях сигурна, че плотът в кухнята може да ме издържи, бих седяла там...
сряда, 11 март 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар