Така изглежда глоксиния, която сте зазимили в твърде топло мазе и сте я оставили там до сутринта, когато мисълта за Цветето В Мазето ви плесва по челото, викайки "Алоооо! Пролет идва!".
Да, пролетта е напънала това нещастно растение и то е изпружило стъбло да търси светлината, която е нула във въпросното мазе, та сега е албиносче. Надеждите ми за него обаче са много високи. Вече 3 ли 4 ли години оцелява под моя зорък поглед, на който издържа по принцип единствено здравец. Останалите предпочитат да се съсухрят и умрат.За това бих могла да обвиня очилата, които правят зоркия ми поглед особено строг. Имам и подкрепящи тезата ми доказателства. Няколко години наред котката на родителите ми се бореше периодично с гъбички. Ту те нея, ту тя тях. Така котката се приучи, че ако майка ми дойде и се вгледа в нея внимателно, значи е време да си плюе на лапите, защото пак ще я мажат с някоя гадост. Ако майка ми си сложеше и очилата, това вече беше сигнал за тревога!
Та така и цветята ми. Шубелдисват се от поредното експериментално пресаждане или позорно обрязване. Не и глоксинията.
Тя ми е заварена от покойната ми баба. Нямах никаква идея какво е това чудо, имаше мъхнати листа и с тях ме спечели. Поливах го, доколкото разбирах от поливане, но в един момент и то като всяко друго цвете до сега просто посърна, увисна, сбръчка се и накрая нищо не остана от него! По някакво странно стечение на обстоятелствата, оставих саксията върху гардероба и не се занимавах с изхвърлянето й. И така до една чистка в края на зимата, когато реших, че е крайно време да предприема по-решителни действия, свалих саксията, погледнах вътре и ооооооооооооооооооооооооооо какви сладки малки зелени мъхнати листееенцаааааааааа. Оказа се, че спяло зимен сън. И след това се почна едно цъфтене, едно чудо, не е за разправяне. Справя се чудесно без тор и без никакво лигавене с две думи. Ей затова са ми високи надеждите.Иначе тази пролет съм решила да се боря с високата смъртност сред цветята ми, както борят СПИН в Африка - чрез образование. Само че няма да образовам цветята, а себе си.
Вече имам три книги (lucky number!), абонирана съм за емисиите на няколко сайта и дори имам опитни мишки - семена за лавандула, босилек, лучена трева, репички и шарен фасул. Първите лавандулки вече се опитват да покълнат (2-4 седмици!) в много специални 'саксийки' от рула от тоалетна хартия и парничета от найлонови пликчета (невероятно е какви неща можеш да научиш онлайн!).
До края на деня тази пенсионирана кутия за дискети ще бъде превърната в парник 5 звезди. Все имах чувството, че ще ми дотрябва за нещо.
Ох, стискайте палци.В заключение ви предлагам няколко сайта за цветя и градинарство, които открих тези дни:
- За дома - връзката е към статията за глоксинията, най-ценната й част се оказаха коментарите отдолу, където има въпроси и отговори от читателите
- Flower Mania - пак към статията за глоксинията - много хубави илюстрации, това беше най-пълната статия, която открих. Част от статиите са публикувани във формата на форум. (Сайтът не изглежда добре във FireFox, но с IE нещата се подреждат.)
- Чудодейни съвети за балкони, тераси, градини - това е цяла книга, която издателство Лира Принт е пуснало онлайн. Аз лично смятам да си я купя, ако я намеря. Има интересни идеи и полезни съвети. Бих я изчела цялата с кеф, но не на монитор ;о)
- Енциклопедия цветя - този сайт го споменавам само, защото има Продавалник и раздавалник за цветя, иначе не е с нищо по-специален от първите два. Адресът му ми бърка в здравето - cvetq.info, да паднеш!
- FlowersNet - този добавя към информацията за цветя и градини и новини. От него научих, че днес свършва пролетната Флора, та ще ида да си купя нещо за празника ;о). Това е и единственият с RSS емисия, която обаче не включва новините (за сега).*
Публикации
Гли-нещото прилича на извънземно!
ОтговорИзтриванеСеменцата са много весели, да ти се родят хубави неща. Аз миналата година нали се пробвах и успях с маточина, мащерка и босилек. За да не се налага после да пресаждаш или садиш от импровизираните саксийки (и да вземат, че не се хванат), можеш да направиш следното: вземаш средно голяма саксия, пълниш на две трети с пръст, редиш семенцата, слагаш много внимателно отгоре още един пръст почва и поливаш съвсем леко. После пак слагаш найлончето с ластик, махаш го чак, като видиш че растението е прокарало. Като се вдигнат над саксията, досипваш пръст.
И се фукаш усърдно, преди края на лятото, билките обикновено тогава се гътват :lol: . А най-лесно е да идеш на женския пазар и там продават всякакви билки с коренчета, просто си ги засаждаш и си късаш босилек за салатата.
Давам си непоисканите съвети, ти си старателна и съм сигурна, че скоро ще си много напреднала с материала ;) .
Ти си супер, мерси за изчерпателното инфо! :)
ОтговорИзтриванеАбе, те и в супермаркетите продават босилек в саксийки, но се чудя - той не е ли на умирачка на практика? Защото аз четох, че един вид трябва през две седмици да садиш по малко, за да имаш цяло лято. Или да го подкъсяваш редовно, та да пуска повече листа, ама колко ще издържи така не разбирам? Щото тва си е долна експлоатация... поне на мен така ми звучи :)
Не мога да си представя как едно стръкче аз цяло лято ше го скубя, а пък то ще се възстановява и ще става и по-голямо. Толкова ли са устойчиви чак!?
Хъх, нямам идея това за скубането. Аз като си купих от пазара бяха около 5 стръкчета, с коренчета. Засадих ги края на май месец, издържаха поне до септември - тогава пожълтяха и умряха. Вярно периодично си късах отгоре, за салата, а тези, които не късах ставаха прекалено дълги и олисяваха отдолу. Та може и да има логика. По-добре да си посееш семенцата или да си вземеш с коренчета, които да си засадиш - поне ще знаеш, кога си ги сложила. Тези от магазина са ми съмнителни.
ОтговорИзтриване:) Мерсаж
ОтговорИзтриване