Не, не в смисъла на "I've got the blues". Харесвам блус, но в случая моето синьо не е меланхолично, а пролетно и то с очакване за лято. Може би първоначално беше предизвикано от новия ми шал.
Цялата работа се състои в 4 реда на една кука :)
Много добър проект за начинаещи. Прави се с половинки висок пълнеж и цял висок пълнеж и върви доста бързо. Добър е за упражняване на концентрацията и броенето. Най-хубавото е, че ако предпочитате да плетете на две куки, просто следвате същия принцип и ще стане.
А принципът е ясен на всяка баба - увеличаване на бримките. Колкото по-агресивно, толкова по-къдраво ще стане.
Значи първо се прави една дъъъълга начална верига - толкова дълга, колкото искате да бъде и шала. (За да не се обезкуражите от безкрайността на редовете, направете го на две части.) Обръщате и започвате да вкарвате по 2ВП във всяка бримка от веригата. Обръщате и правите същото на следващия ред. След това вече може да минете на *2ВП, 1ВП* и *2ВП, 1ВП, 1ВП*. Можете да го завършите с един ред декоративен бод, например онзи, който прилича на мидени черупки. Можете да комбинирате няколко вида/цвята прежда. Например последният ред да е с пухкава. Тогава ще стане наистина рошаво! :)
Ето тук можете да видите вляво началната ми верига, а вдясно първият ред, в който увеличавам - вече се къдри съвсем сам.
Накрая можете да го направите на подредени спиралки или да го оставите да си се гъне, както му е кеф. И да ви е... лилаво да речем :)
Направих го с едно и половина чиле, като едното струваше 2.60 лв. Т.е. целият шал излиза под 4 лв, защото останалата прежда със сигурност няма да остане неизползвана.
За колко време? Ами, едва ли са били повече от 3-4 часа общо, но не наведнъж. Чувала съм как се лекува тендовагинит, мисля да си го спестя.
И на вас препоръчвам щом усетите умора да прекъсвате работа или поне да направите почивка с разкършване.
Къде да търсите умората? В пръстите, дланите, китките, раменните мускули, дори врата. В началото има много излишно напрежение, докато тялото усвои новите движения. Преиодично проверявайте дали не сте застанали в неудобна поза и отпускайте мускулите, които няма нужда да са напрегнати. Ако в стаята е хладно рискът е по-голям, знам го от личен опит.
Може би затова едно време жените са носили ръкавици без пръсти... и този проект ме очаква.
Който още не знае какво по дяволите е ВП - бързо
тук!
Моделът е от един стар каталог на Phildar. Те са последната причина да се мъча още с плетенето на две куки. Ако искате да знаете, не върви изобщо, напротив. Пак омотавам нещо бримките, но още се боря.
Не, нямаме плъхове. Знам, защото имаме Котка. Котка, която в пет сутринта вече е Много Гладна. Толкова Гладна, че ще мине през найлон за няколко трохи хляб. Сърцераздирателно.
Много бързо се хванах в някакви грешки, разбира се. Плетенето и на една, и на две куки може да изтърпи и благородно да прикрие следите от много мъчения, за щастие. Аз, обаче, искам удоволствието да е взаимно, така да се каже.
Цялата работа се състои в 4 реда на една кука :)
Накрая можете да го направите на подредени спиралки или да го оставите да си се гъне, както му е кеф. И да ви е... лилаво да речем :)
Ако бяха издали това pdf-че на български преди, да речем две години, щяха да ми спестят много мъки. Има и схеми, и съвети, и стандартните символи...
Така изглежда глоксиния, която сте зазимили в твърде топло мазе и сте я оставили там до сутринта, когато мисълта за Цветето В Мазето ви плесва по челото, викайки "Алоооо! Пролет идва!".
Да, пролетта е напънала това нещастно растение и то е изпружило стъбло да търси светлината, която е нула във въпросното мазе, та сега е албиносче. Надеждите ми за него обаче са много високи. Вече 3 ли 4 ли години оцелява под моя зорък поглед, на който издържа по принцип единствено здравец. Останалите предпочитат да се съсухрят и умрат.
Тя ми е заварена от покойната ми баба. Нямах никаква идея какво е това чудо, имаше мъхнати листа и с тях ме спечели. Поливах го, доколкото разбирах от поливане, но в един момент и то като всяко друго цвете до сега просто посърна, увисна, сбръчка се и накрая нищо не остана от него! По някакво странно стечение на обстоятелствата, оставих саксията върху гардероба и не се занимавах с изхвърлянето й. И така до една чистка в края на зимата, когато реших, че е крайно време да предприема по-решителни действия, свалих саксията, погледнах вътре и ооооооооооооооооооооооооооо какви сладки малки зелени мъхнати листееенцаааааааааа. Оказа се, че спяло зимен сън. И след това се почна едно цъфтене, едно чудо, не е за разправяне. Справя се чудесно без тор и без никакво лигавене с две думи. Ей затова са ми високи надеждите.
До края на деня тази пенсионирана кутия за дискети ще бъде превърната в парник 5 звезди. Все имах чувството, че ще ми дотрябва за нещо.
Ох, стискайте палци.
До преди две седмици не знаех, че ми предстои да ходя в планината. До вчера имах чувството че съм сънувала, че аз карам ските. Яко, а? :)
и "Модели на една кука".
И двете са специални издания на списание "Вълшебна бримка", което ще трябва да положа усилия да намеря някъде.
Ще завърша с песента, с която започна денят ми днес, благодарение на Z-Rock - Нина Персон и Manic Street Preachers.
Публикации
