Това е най-занимателният ми проект на една кука до този момент. Неочаквано за мен бе, че не се плетат първо всичките мотиви и накрая да се съединяват, а всеки се закача за съседите си в процеса. Това, разбира се, е предпоставка за много обърквания и имаше някои грешки, но ги хванах навреме :) Беше наистина занимателно.
Моделът е от един стар каталог на Phildar. Те са последната причина да се мъча още с плетенето на две куки. Ако искате да знаете, не върви изобщо, напротив. Пак омотавам нещо бримките, но още се боря.
И като че това не ми стига, вижте какво ме посрещна сутринта в кухнята.
Не, нямаме плъхове. Знам, защото имаме Котка. Котка, която в пет сутринта вече е Много Гладна. Толкова Гладна, че ще мине през найлон за няколко трохи хляб. Сърцераздирателно.
Както и да е, още по-тъжен е фактът, че пончото непрекъснато ми се свлича от раменете. Тъй като не съм от хората, за които това е екстра, остават ми две опции: да ходя с безопасни игли, забити в раменете или да го подаря на някой с по-солидна фигура... Е, опитът си остава за мен.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Хахахаха, не, не, Котката е една! Сигурна съм, че в него се е преродил някой именит гений ;)
ОтговорИзтриванеМного хубаво пончо, а защо не си наплетеш още, че да се стесни? Не, че ми е ясно дали може да стане, ама ти ги разбираш тея работи - сигурно има начин.
За пончото: Ами тогава пък ще стане много тясна дупката :) Ама аз вече му намерих дом, сега ще правя нови ;)
ОтговорИзтриванеЗа котката: Това е всеизвестен факт :P