Как се прави: Кошничка от канап

Който пита, научава :) Ето това е един от начините, по които можете да си направите такава кошничка:

Оплетете 6 ниски пълнежа в кръгче по метода примка от прежда (виж Как се прави: Плетене в кръг)

В следващите 8 реда добавяйте по 6 нови ниски пълнежа на всеки ред.

В следващите 14 реда плетете нормално ниски пълнежи.

Би трябвало да имате 54 бримки.

Изплетете 17 бримки с нисък пълнеж. Над следващите 10 бримки изплетете синджир от 13 бримки. Повторете същото още веднъж до края на реда – така правите основата на двете дръжки.

Последният ред изплетете със залепени бримки.

Можете да свалите обяснението и оттук, ако искате да си го изпечатате. Успех, кажете как е минало :)

Добавка: плете се с кука с дебелина 4 mm.

Плетене с ленен канап

Покрай всичките местеници в края на годината най-седне попаднах в магазин за строителни материали, който продава ленен канап :) От известно време ми се въртеше в главата тази идея и веднага инвестирах в две големи кълбета за по 3.30 лв.

Плете се малко по-трудно от повечето прежди, както се сещате - твърдичко е, но е по-лесно отколкото работата с тел (да, и това съм пробвала).

Като за начало направих една експериментална кошничка в стил, "ох, това къде да го сложа сега..." Следващата цел за кълбетата лен е плетена ленена чанта за лятото. Имам добро предчувствие за нея.

Как се прави скривалище за... каквото ви трябва

Този проект изисква да плетете на една кука, да шиете, да бродирате и да рисувате. Нищо работа.

1. Решете с какъв размер скривалище искате да се сдобиете.
2. Оплетете кошничка на една кука с този размер.

3. Нарисувайте си бродерията.

Аз направих два сюжета - единият коледен - и капакът ми е двустранен.

4. Начертайте цилиндъра, изрежете две такива форми от плата и да ги избродирайте.

5. Зашийте цилиндрите конусите поединично като на единия оставяте около три пръста незашита дупка.
6. Зашийте ги сега един за друг и ги обърнете през дупката, която сте си оставили.

7. Зашийте дупката.
8, 9, 10. Сега остава да го изгладите, да напълните кошничката с изненади и да я захлупите.

Плетенето на една кука - висша техника за моделиране

Заглавието е само отчасти на бъзик, ако не вярвате, гледайте това клипче, което по много странен начин обвързва плетенето, екоактивизма и задачите с две звездички след урока по математика... в университета.

Ако искате да гледате със субтитри на български, натиснете върху View subtitles (в червено) и изберете Bulgarian :)



Иначе проекта на dodo за одеяло в Плетем заедно набира скорост. Вече са разучили схемата и плетат, снимки от вчерашната среща можете да видите в Плетоландия. Ако се интересувате от одеялото, за него се говори и в Додовата ръкавичка. Ако не се интересувате, пак се отбийте там.

Най-накрая да се изфукам с последната си придобивка. Куките ми са готови за път.

Септември наближава и се събуждам от летния сън. Имам чувството, че ще се случват много неща, обичам това чувство.

Почти хипарско

Това е най-занимателният ми проект на една кука до този момент. Неочаквано за мен бе, че не се плетат първо всичките мотиви и накрая да се съединяват, а всеки се закача за съседите си в процеса. Това, разбира се, е предпоставка за много обърквания и имаше някои грешки, но ги хванах навреме :) Беше наистина занимателно.

Моделът е от един стар каталог на Phildar. Те са последната причина да се мъча още с плетенето на две куки. Ако искате да знаете, не върви изобщо, напротив. Пак омотавам нещо бримките, но още се боря.

И като че това не ми стига, вижте какво ме посрещна сутринта в кухнята.

Не, нямаме плъхове. Знам, защото имаме Котка. Котка, която в пет сутринта вече е Много Гладна. Толкова Гладна, че ще мине през найлон за няколко трохи хляб. Сърцераздирателно.

Както и да е, още по-тъжен е фактът, че пончото непрекъснато ми се свлича от раменете. Тъй като не съм от хората, за които това е екстра, остават ми две опции: да ходя с безопасни игли, забити в раменете или да го подаря на някой с по-солидна фигура... Е, опитът си остава за мен.

Пролетните дъждове ще бъдат заменени от летни бури

Навън може да вали, но всички знаем, че температурите са плажни. Затова реших, че е време да споделя един малък лесен проект, подходящ и за деца - вятърни камбанки от миди.

Идеята ми хрумна един ден в Como, които продават всевъзможни неща с мидички, въженца и оцветен пясък. Аз обаче си имам и мидички и рапанчета, та дори и половин литър морски пясък в буркан. Трудно ще ме убедят да купя от техните, които са пристигнали тук от Китай или Индонезия примерно и имат въглероден отпечатък по-дълбок отколкото на джоджена, отгледан в Египет, или чесъна от Китай.

Просто трябваше да запретна ръкави и за има-няма един час (два дни по половин), имах точно каквото исках - лодка с богат улов от миди.

Необходими материали:
- глина DAS (може да бъде заменена със солено тесто* или направо да изрежете формичката от дебел картон и дори да си я изрисувате)
- мидички с дупки
- конци

Необходими инструменти:
- повърхност за разточване на глината
- точилка за глината, например цилиндрична стъклена бутилка или чаша
- кука за плетене
- фина шкурка, аз използвах от онези шкурки за нокти с 6 степени на грубост

Ако използвате глина, трябва да започнете с нея, защото са необходими няколко часа за съхнене. Разточвате колкото тънко и голямо парче искате, украсявате го както сметнете за добре и не забравяте да му сложите дупки. Две в двата горни края и 2-3-4-5 по "дъното" - броят зависи от висулките, които сте планирали да закрепите. Всъщност, може изобщо да не правите лодка, а морска звезда например.

Когато глината е напълно изсъхнала, минавате внимателно с шкурката цялата фигурка. Имайте предвид, че материалът е много мек - по-скоро гипс, отколкото глина, съдейки по асоциациите за болници, които ми причини миризмата му. Разликата преди-след шкурката е голяма.

Остава да се нанижат мидичките. Подредете, както искате да висят отгоре-надолу. След това прекарайте конеца пак в този ред.

Завързвате конеца на възел за най-долната мида и плетете обикновен синджир на една кука. Когато искате да добавите мида, просто захванете с куката конеца от другата страна на дупката й и го прекарайте през последната примка, която сте изплели. С тази техника могат да се правят и гривнички и герданчета.

Накрая всичко се навързва за лодката и тя се поставя на място, където може да я подухва вятъра, за да подрънква.

* Доколкото знам, соленото тесто се прави като се смесят едно към едно сол и брашно с малко вода. Проблемът е, че след това трябва да се пече. Аз никога не съм го пробвала, но много хора са му фенове. От него се правят например коледни украси. Сурово се използва и като компрес за по-бързо разнасяне на отоци и синки :)

Точки, кръгове, квадрати

Понякога няма нужда от сложни дизайни. Достатъчни са два-три цвята с обща идея. Отдавна гледам прекрасно синята покривка за легло в новата си спалня и искам да размножа настроението, което тя създава. Мислих за рибки, мислих за вълни, но всичко ми се струваше прекалено.

И така, докато не видях страхотен десен на разноцветни точки, подредени на черен фон. Елементарно и въздействащо.

Конците ме чакаха от месец, трябваше само да се приложат принципите на Култа към завършеното.

Нахвърлях черни кръгчета на InkScape, защото нямам подходяща линийка с формички :) Пренесох ги с водоразтворим маркер върху плата.

Запълних с трите цвята. Подредбата сама си дойде, мисля че всеки ще се съгласи, че не е обмислена ;)

Изпрах и та-даa. Тръгнах на пътешествие с точки и квадрати. Мисля, че скоро ще ме засърбят пръстите да добавя още. Засега обаче е достатъчно.

Твърдо сварени яйца

Днес бях твърдо решена да видя изложбата на яйца в етнографския, но се оказа, че до вторник там е затворено. Все пак бях частично компенсирана с посещение на базара, разположен в една шатра точно пред Народния театър.

Оттам можете да си купите книгата на Светла Ракшиева, която се оказва заместник-директор на гореспоменатия музей, в Кулинарен журнал има интервю с нея, оттам научих. Сега ми хрумва, че книгата сигурно се продава и в магазинчето на етнографския, когато работи :). Иначе на базара продават и комплектите за шарене на яйца с восък, и разноцветен восък.

Продават се, разбира се, и яйца - има и пълни, и издухани, а цените им са между 2 и 5 лв. Аз нямах намерение да пропусна този шанс и си купих няколко Велинградски екземпляра. Една от тамошните професионалистки ми разказа, че шаренето на яйца се превърнало в мания за младежта в града.

Бива си ги бабите, но с електрическа писалка е съвсем различно.

Що се отнася до моите яйца, тази година се спрях твърдо на техниката с карфичката и май започвам да схващам основната идея. Направих и няколко с листа от здравец, носталгично...

Забележете яйцето с ножицата и иглата ;) В един момент бях изтрещяла от цветенца и пчелички вече :) От другата му страна съм нарисувала и кълбо прежда и... една макаричка ;)

Естествено, не мога да пропусна възможността да ги 'облека'

Малки кошнички, плетени на една кука, подходящи за окачване на яйцата из къщата, за пренасянето им (могат лесно да станат пуловерчета) и за поставка на масата (само я сплесквате леко надолу около самото яйце и тя ще го държи право.

Как:
1 ред: амигуруми кръгче с осем ниски пълнежа в него, залепена бримка
2 ред: синджир бримка, по два ниски пълнежа във всеки от ред 1, залепена бримка
3 ред: синджир бримка, по един нисък пълнеж във всеки от ред 2, залепена бримка
4 ред: синджир бримка, по два ниски пълнежа във всеки от ред 3, залепена бримка
5 ред: синджир бримка, (от всеки три бримки от ред 4 плетете една и прескачате третата) ИЛИ (от всеки три бримки от ред 4 две се изплитат заедно, третата нормално), залепена бримка
6 ред: синджир бримка, по един нисък пълнеж във всеки от ред 5, залепена бримка
7 ред: синджир бримка, по един нисък пълнеж във всеки от ред 6, залепена бримка
дръжка: 23 синджир бримки, внимателно окачване в 12-тата бримка (трябва да имате 24)

Важно:
иглата и преждата трябва на вид да са горе-долу една дебелина, аз използвах 3мм, ако използвате друг размер, ще трябва да промените малко схемата, която описвам тук, но принципът ще е същият

Весели празници!

Плетене на цветя на една кука - обясненията са тук

Още откак за първи път се учих как се плетат цветя на една кука искам да направя документ, който обобщава основните стъпки и променливи. Много малко е необходимо да се научи, за да можете просто да хванете иглата и куката и да експериментирате с тези една- до десет-минутни проекти, за които могат да се намерят безброй приложения.

Въпреки че посветих на тези обяснения доста време, не вярвам да съм успяла да ги направя перфектно ясни, а и не са изпробвани върху опитно зайче. Моля всеки, който срещне затруднение да остави коментар. Редактирането никога не свършва, просто идва крайния срок. В случая нямаме такъв :)

Свалете обясненията оттук. Слагам връзка и в Как се прави.

Как се правят хартиени цветя

Роси пита как съм направила хартиените цветя, затова ви подготвих обяснения. Можете да ги разгледате долу или да си ги свалите и запазите като PDF оттук или от Как се прави вдясно.

Материали:
„тишу“ - тънка хартия
„креп“ - гофрирана хартия
тел, облечена в хартия
клещи резачки
издължени клещи
ножица за хартия

Хартиите и телта обикновено се използват за опаковане на подаръци, така че можете да ги купите на много места – книжарници, супермаркети... Често се продават на лист, но винаги има сметка да се вземе цял пакет. Телта се продава на цели макари.

За този проект можете да използвате рециклирани материали, защото така или иначе предстои да ги смачкаме.

Клещите резачки са много важни в случая – никога не използвайте ножица за хартия за рязане на тел, никога не използвайте ножицата си за плат за хартия.

Изработка:

Тънката и дебелата хартия се режат на ленти, около 15 см. Дебелата е добре да е отрязана 1-2 см по-широка.

Лентите се сгъват няколко пъти по дължина и накрая веднъж по ширина. От тези правоъгълничета се правят двойките венчелистчета.

Експериментирайте с формата им или разгледайте цвете, което искате да имитирате за идеи.

Сгънете хартията, която е между двете венчелистчета като хармоника и я обвийте с парче тел, достатъчно дълго, за да можете да закачите след това с негова помощ цветето, където сте си намислили.

Направете много различни видове. Малки пъпки, добре разтворени цветове или не чак толкова. Креп хартията може да се разпъва и оформя по различни начини, тишуто също издържа на много дърпане.

Ако искате да добавите тичинки, използвайте второ парче тел. Извийте крайчетата с помощта на издължените клещи.

Могат да се оформят в цели букети, да се закачат поединично на сухи клони, поставени във ваза, да се използват за пръстени за салфетки и да се закичват в косата. Т.е. почти за всичко, в зависимост от нивото на ентусиазма ви.

Добавка:
Както Ани е отбелязала в коментарите, тя има видео по въпроса. Отбийте се при нея за 6-минутната нецензурирана версия :)

Направих я сама*

Любимият ми в момента чай, Мароканска мента, в чашата, която сама източих от глина.

Мога само да благодаря на Силвия, която ми позволи да влезна в ателието й, да седна пред грънчарското й колело и да се омажа с глината й. Тя ми направи и глазурата, но запази несъвършенствата, оставени от моите ръце.

За съжаление не мога да ви препратя към нейното местенце в интернет, но можете да идете в чайната и да видите как изглеждат чашите и чиниите, когато ги прави тя.

Интересен факт: зеленият цвят се постига с меден оксид (известен също като патина - жокер-жокер). Страничният ефект е, че тази чаша не трябва да влиза в микровълновата.

Сега продължавам да си пия чая, който ми се струва че е станал дори по-вкусен от преди. Май ще е хубаво да си източа и едно чайниче някой ден...

*почти :о)

Днес ми е синьо

Не, не в смисъла на "I've got the blues". Харесвам блус, но в случая моето синьо не е меланхолично, а пролетно и то с очакване за лято. Може би първоначално беше предизвикано от новия ми шал.

Цялата работа се състои в 4 реда на една кука :)

Много добър проект за начинаещи. Прави се с половинки висок пълнеж и цял висок пълнеж и върви доста бързо. Добър е за упражняване на концентрацията и броенето. Най-хубавото е, че ако предпочитате да плетете на две куки, просто следвате същия принцип и ще стане.

А принципът е ясен на всяка баба - увеличаване на бримките. Колкото по-агресивно, толкова по-къдраво ще стане.

Значи първо се прави една дъъъълга начална верига - толкова дълга, колкото искате да бъде и шала. (За да не се обезкуражите от безкрайността на редовете, направете го на две части.) Обръщате и започвате да вкарвате по 2ВП във всяка бримка от веригата. Обръщате и правите същото на следващия ред. След това вече може да минете на *2ВП, 1ВП* и *2ВП, 1ВП, 1ВП*. Можете да го завършите с един ред декоративен бод, например онзи, който прилича на мидени черупки. Можете да комбинирате няколко вида/цвята прежда. Например последният ред да е с пухкава. Тогава ще стане наистина рошаво! :)

Ето тук можете да видите вляво началната ми верига, а вдясно първият ред, в който увеличавам - вече се къдри съвсем сам.

Накрая можете да го направите на подредени спиралки или да го оставите да си се гъне, както му е кеф. И да ви е... лилаво да речем :)

Направих го с едно и половина чиле, като едното струваше 2.60 лв. Т.е. целият шал излиза под 4 лв, защото останалата прежда със сигурност няма да остане неизползвана.

За колко време? Ами, едва ли са били повече от 3-4 часа общо, но не наведнъж. Чувала съм как се лекува тендовагинит, мисля да си го спестя.

И на вас препоръчвам щом усетите умора да прекъсвате работа или поне да направите почивка с разкършване.

Къде да търсите умората? В пръстите, дланите, китките, раменните мускули, дори врата. В началото има много излишно напрежение, докато тялото усвои новите движения. Преиодично проверявайте дали не сте застанали в неудобна поза и отпускайте мускулите, които няма нужда да са напрегнати. Ако в стаята е хладно рискът е по-голям, знам го от личен опит.

Може би затова едно време жените са носили ръкавици без пръсти... и този проект ме очаква.

Който още не знае какво по дяволите е ВП - бързо тук!

Ама, аз не мога да рисувам

Да, да, знам. Така казват всички, които не са хващали молив и гумичка в последните 5-10-20 години. Откак са си "намерили работа" например.

Истината е, че всички можем да рисуваме. Това не го казвам аз. Казват го тези, които са се уверили, че е така като са убедили стотици хора все пак да пробват. И учителката ни по графичен дизайн така ни каза едно време, когато бях втора година в университета ;)

Никога не е късно да започнете. Помнете, че всичко е съставено от четириъгълници, кръгове и други прости форми. Драскайте и трийте и скоро ще се окаже, че правите уникални илюстрации, които след това можете да превърнете в бродерии и щампи, и картички, и какво ли още не!

Рисуването може да ви помогне да преживеете всякакви безкрайни и скучни срещи. Особено терапевтично е драскането с черен маркер в списания. Нали се сещате за стария номер с мустаците.

Освен това простите картинки имат безброй приложения в ежедневието. Аз тази вечер реших да сложа край на спора размествам ли непрекъснато кофите за вторични суровини или не и просто да ги обознача, така че да няма повече недоразумения.


Това е пластмасата, ето я и хартията.


Малко ми е черен хуморът, но ще ни свърши работа.


Нарисувани са на хартия, която си беше за рециклиране (гърба на някаква сметка), така че не изпитвам никакви угризения за излишно хабене на суровини :)

Помпони и камбанки

Всички сме правили помпони, най-малкото за мартеници по трудово, нали? Нека си припомним основните положения.

Първо трябва да си изрежем от картон ето такова кръгче с дупка и разрез:

Не е важно да изглежда добре, а да е относително кръгло :)

После, с помощта на разреза, го омотаваме.

Колкото повече, толкова повече. Поне половината обем ще замине за кофата, ако искате голям помпон ще трябва по-голям шаблон и повече навиване. Днес се боря за съвсем мънички помпончета.

Прекарваме конец през намотката. Това става най-лесно, ако се мине с губерка между картона и преждата като конците се разделят на 2-3 секции. Завързваме здраво.

Втори дубъл. Завързваме здраво. С конец, който няма да се скъса като го напънем.

Не знам коя е дамата вдясно, но без нея няма как да се получи това вдяване просто.

Режем конците, измъкваме картонения шаблон и си го пазим за следващия път.

Тук вече ни трябва голяма удобна остра ножица. Започваме подстрижката.

На този етап е важно да имате нещо, в което да събирате хвърчащите кончета и мъхчета - тава, купа, леген. Не отивайте да клечите пред кофата в кухнята, този процес отнема време.

Можете да спрете, когато поискате - рошавите помпони са много чаровни. Колкото повече режете, толкова по-плътен ще става.

При клъцкането е важно ножицата да е перпендикулярна на нишките, които подкъсявате в момента. Периодично разрошвайте, за да щръкнат всички, които са се свили по-навътре или са се подгънали. Накрая му бийте няколко чембера, за да го изтръскате от най-фините боклучки.

Забележете, че обемът за боклук е горе-долу колкото обемът на завършения продукт - това е в общи линии константа, имайте го предвид като навивате конеца в началото.

Ако ще правите два или повече предвидете, че ще се загуби обем и докато се опитвате да ги направите еднакви :)

И защо ми беше всичко това?

За да си затварям с тях новата торбичка за пакетчета чай :) Тя се прави много лесно, но не снимах процеса, защото я изплетох ей така за цвето-терапия :) Следващият път, обещавам.

Закачих на помпоните и по две мини камбанки и сега тихо прозвъняват, преждата поглъща много от звука. Не знам точно защо, но в тази комбинация от цветове и камбанките намирам нещо тибетско... Прочетохте ли "Моето пътуване до Лхаса"? Няма такъв екшън :)

Ето и няколко идеи какво да правите с новите си помпони от Flickr. Да, това е само началото.

Това не може да е добре

От няколко дни с притеснение гледам как една особено чаровна фина бяла плесен завзема териториите, които бях определила за лавандулата. Днес е 12-ият ден откак я посях и смятам да се опитам да оскубя плесента и да дочакам края на 4-тата седмица. Може пък да стане нещо.


Другата лоша новина е, че инсталираха великанска реклама на 15-етажния ми блок и я осветиха така, че да се вижда на Google Maps, в следствие на което се опасявам, че няма да мога да правя повече нощни снимки, но това за сега не е емпирично потвърдено. Малко ме притеснява и как ще се отразява на нощната почивка на растенията, когато ги изнеса на балкона. Тези малки смешни тревоги просто се добавят към твърдото ми мнение, че този тип реклама е варварско отношение към околната среда, включая хората, които искат да спят на тъмно. Последната капка в чашата след безмисленото преопаковане на фалшивия им противоестествен продукт. Но, повечето хора явно не мислят като мен :)

Е, не всичко е толкова зле. Последвах съвета на Alia и посях лучената трева и босилека по рецептата на нейната баба и само 4 дни по-късно вече имам кълнове! Едно босилеково кълнче се опитах да ви покажа, но е много сложно - горе вляво едно бяло петънце... с въображение... Скоро ще има повече за показване. Смятам да постъпя така и с лавандулата, която ми остана.

Освен това с голямо прискърбие завърших един шал, който се опитвам да не завърша от няколко седмици, защото преждата е толкова приятна за плетене, че го използвах за разтуха.

Ако се чудите как съм го навила така в краищата, то е защото още не съм го блокирала. Блокирането е плацебото на плетките, особено тези, които трябва да седят прави като покривки примерно или когато трябва няколко части да са еднакви по форма и размер, а са от различна прежда. Уви, аз още не съм схванала нито основната идея, нито тънкостите при блокирането, но ако се справя с този шал, ще споделя какво съм научила. Нещо там се мокри и забучва да съхне, но не разбирам колко се мокри и най-важното как това помага?!

Зелената блуза също върви - по 5-6 реда дневно, повече нерви нямам за тази досадна прежда :). Благодарение на този проект осъзнах, че моделите от списанията не казват всичко, има неща, които трябва да си ги знаеш. Например, при модели, които се сглобяват, трябва да добавиш в двата края бримки за зашиването, да избереш как да ги оформиш. Кой знае още колко неща правя по най-баламския начин, ноооо и това ще се промени :)