Откак Ануше Ансари прекара повече от седмица в Международната космическа станция като първата жена, която сама е финансирала такова пътуване и първият човек, който блогва оттам, все ми се струва, че и аз ще мога да изляза в орбита някой ден. Мисля, че възможността обхванеш с поглед цялата планета си заслужава всичките рискове и неудобства. За съжаление туристическата програма в Байконур я спряха, но така или иначе на този етап нямам излишни 20 милиона долара. Най-много се надявам на Сър Ричърд Брансън и неговите хора от Virgin Galactic, не че само те са в бизнеса. Важното е, че някой ден цените ще паднат, ще отида в пустинята Мохаве (и без това искам да я видя) и ще ме изстрелят.
Междувременно се задоволявам с Google Sky, следене в Twitter на хората, които знаят за какво става дума, и увлекателните разкази на Каролин Порко за Сатурн и луните му (има субтитри на български).
Вие бихте ли полетели толкова нависоко?
*Заглавието е строфа от една песен на Франк Синатра, "Fly me to the Moon". Пее се по-скоро за любов, отколкото за астрономия, разбира се. Предлагам ви да я чуете тук в изпълнение на Даяна Крол, един от любимите ми гласове.
четвъртък, 3 септември 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Публикации
летателка, такава! :)
ОтговорИзтриване