Щастливо завръщане

Отново ви избягах за малко. Бях на едно студено,

призрачно място,

където видях много истински снежинки, много отблизо.

Какъв съм дребосък на фона на родопските столетници, а? :)

А сега... нещо сгряващо... и оранжево...

За кестени

Есенната светлина компенсира напълно понижението на температурите, особено рано сутрин, толкова е... филмова.

Да, отново сме на вила, под овошките цъфтят кърпикожуси и минзухари. Тъй като котката вече ме свикна да ставам рано, имам възможност да се разходя из градината преди първата закусчица и екскурзията за кестени.

По пътя видяхме доста паяжини, различни модели. В района вече не се извършва почти никаква земеделска дейност, тревопасните животни също за малко, затова навсякъде царстват високи треви, трънаци и паяци.

Този паяк изглежда страховит. Ако цъкнете върху снимката, ще видите как капките роса са се наредили по нишките му като мъниста.

Ето така изглеждат ядливите кестени. Самите дървета не приличат много на другите, а листата са съвсем различни. Голямата прилика са бодлите по обвивката, които са много повече и много по-остри. Ако решите да се вкарате в такова приключение, въоръжете се с дебели работнически ръкавици, най-добре с кожа.

Ето това търсим - паднали кестени. Не ви съветвам да брулите дървото - ако не са паднали, не стават. А и като са зелени е почти невъзможно да ги отвориш.

На това място ще се върнем напролет, знаете ли какво расте под тези листа? Ммммм...

И така идва време за втората закусчица и с пълна кофичка с кестени се отправяме обратно... Сега остава да се осъвършенствам с печенето и варенето им. Понякога се готвят много дълго и пак нищо не става, не разбирам защо...

Вие имате ли специална рецепта с кестени?

Нека поиграя сред звездите*

Откак Ануше Ансари прекара повече от седмица в Международната космическа станция като първата жена, която сама е финансирала такова пътуване и първият човек, който блогва оттам, все ми се струва, че и аз ще мога да изляза в орбита някой ден. Мисля, че възможността обхванеш с поглед цялата планета си заслужава всичките рискове и неудобства. За съжаление туристическата програма в Байконур я спряха, но така или иначе на този етап нямам излишни 20 милиона долара. Най-много се надявам на Сър Ричърд Брансън и неговите хора от Virgin Galactic, не че само те са в бизнеса. Важното е, че някой ден цените ще паднат, ще отида в пустинята Мохаве (и без това искам да я видя) и ще ме изстрелят.

Междувременно се задоволявам с Google Sky, следене в Twitter на хората, които знаят за какво става дума, и увлекателните разкази на Каролин Порко за Сатурн и луните му (има субтитри на български).





Вие бихте ли полетели толкова нависоко?

*Заглавието е строфа от една песен на Франк Синатра, "Fly me to the Moon". Пее се по-скоро за любов, отколкото за астрономия, разбира се. Предлагам ви да я чуете тук в изпълнение на Даяна Крол, един от любимите ми гласове.

Почивка от почивката

Да, това малкото там горе съм аз.

Отпуските и ваканциите могат да бъдат много изморителни. Особено когато искаш да направиш 100 неща за 10 дни... Е, аз видях две неща, които никога не си бях представяла, че ще видя.

Първо, една от любимите ми групи, за които никога не сте чували, и то доста отблизо - NIN. Не стига това, ами концертът беше в пъти по-як от най-якото, което можех да си представя.

Второ, едно странно място с много драматична история - Санторини. Благодарение на туристическите агенции и стотиците реклами на Гърция, с които ни облъчват, всички сте виждали Санторини. Работата е там, че ни разказват за райско място с искрящо бели къщи и ярко сини дограми, а не за много по-любопитната истина, която прави острова наистина уникален.

Посетихме и два къмпинга, които бяха много различни един от друг, но еднакво напред с материала в сравнение с това, което остана от нашенските. Следващата ми амбиция е да посетя чешки, като ги гледам отдалеч мисля, че ще искам след това да остана целогодишно просто :)

Видях и чисто новичкият музей на Акропола, дори се оказа, че сме хванали някаква промоция с вход 1 евро. Много внушително място. Това е единствената му цел, де. Да натрие носовете на всички не-гърци, дори на онези, които са гепили оригиналите на... всичко, което са докопали... и всеки уикенд могат да си ги гледат в British Museum. Не, сигурно и там са изложили копия, но така или иначе историята е сърцераздирателна.

Имаше и плетене, разбира се... не може човек 5 часа на ферибота само да се взира през бинокъла, гледката е доста еднообразна :) Тук остров - там остров...

Ей, повече никви снимки на мен! Т'ва е блог за интересни неща, все пак :)

Скоро ще има още за Санторини, фериботите, плетените чанти и т.н. Само още малко да си отспя...

Спомен от яз. Пчелина

Мисля, че този уикенд разбрах какъв ми е проблемът със снимките. Твърде са мънички, за да компенсират факта, че просто вече не съм там. И все пак...




Още едно невероятно място, на около 60 км от София. Колко ли ги има такива? :)

ПП Да, намерихме кутията.

Живот на Острова на съкровищата

Идеята за геокешинг ме привлича, откак за първи път чух за нея (бяхме млади). Тогава нямах нито подходящата техника, нито близки цели. Сега обаче това е възможно и се оказва по-забавно, отколкото съм си го представяла!

Основната идея е да намериш "съкровището". А съкровищата вече са навсякъде около нас и ние ги подминаваме ежедневно. Без да подозираме.

Най-малките могат да минат за главата на големичък винт и тихичко седят залепени с магнит на очеизбодно място, но няма как да ги намерите, ако не ги търсите. Има и луксозни съкровища - истинско дървено ковчеже, което седи скрито в някоя чайна в центъра на града и чака някой, който знае паролата да си го поиска. В него вече има цяло тефтерче с послания от всички откриватели и съвети кой точно е най-хубавият чай. Тук можете да намерите монети от къде ли не, визитки на любими заведения или предмет, който е обиколил целия свят и това е документирано на някой сайт от любителите на търсенето.

Вероятно реакцията ви в момента е малко като на момчето в Мухоморка, като го помолих да сложим плакат за плетенето на открито. Тогава той каза, "Ееее точно се чудех какво още ще измислят хората и ти успя да ме изненадаш! Задължително ще дойда!" (Не дойде.)

Всъщност основният чар на търсенето е, че те отвежда на нови места или те кара да се вгледаш по-добре в добре познатите. Така е започнала играта - с координатите на кутия, скрита далеч извън града на място, което малко хора биха посетили. За да я намериш, трябва да знаеш, че е там, да имаш GPS координатите й и телефон, който да те отведе до тях. Е, може и истинско GPS устройство.

Един кеш, който така и не открихме ни отведе до крепостта Траянови врата, която напълно си заслужаваше екскурзията.

Самата крепост е като съкровище, под което съм минала 100-тина пъти, без да подозирам.

Друг ни накара да се покачим най-отгоре на Стария град в Пловдив и да видим оттам залеза. Него намерихме, макар да не беше лесно.

Трети - да опознаем доста добре всички възможни тайници в западната част на крепостта в Белград.

Но това е само началото. Има хора, които са открили по над 10 000 съкровища. Хора, които по-скоро биха прекарали времето си в непознат град в търсене, отколкото в местна кръчма.

А вие? Готови ли сте да се метнете на кораба и да отпътувате към Острова на съкровищата?

Юни

И отново удари часът за размисъл - нов месец, нов късмет :)

Най-вълнуващото нещо, което съм планирала за сега е тази събота - Handmade Day. Досега не съм ходила никога :) Дано времето е хубаво, както се казва. Дано се оправдаят очакванията ми.

Иначе се сещате, че е време за календара и тапета ;)

Белград - нано пътеводител

Без претенции за задълбоченост или широта, предлагам ви малко личен опит от Белград, натрупан от двете ми тридневни посещения там.

Пътуване:
Не ходете с влак. Просто не го правете. Ако тръгнете с кола на изплащане, носете копия от пълномощното. Таксата за магистралата Ниш-Белград е 8 евро във всяка посока, винетка не ви трябва. Пътищата са добри. Носете червените паспорти :)

Подслон:
От известно време съм твърд привърженик на апартаментите под наем. Ние използвахме услугите на Рентастан, но те са едно и също с Беоапартман. Йован не говори английски, но ще се разберете на български. Щом аз успях :)

Задължително за посещение:
Крепостта на Белград, Калемегдан, е превърната в парк с баскетболни и тенис игрища, пейки със странен вид, например резен диня и е вероятно любимото място на повечето жители на града. От неговата висока позиция можете да гледате (почти, защото един остров пречи) как двете реки, Дунав и Сава, се сливат.
Има няколко заведения, но ви препоръчвам това с изглед към залеза, там няма да ви сервират бирата в смешни малки бутилчици.

Почивка:
За да избегнете суматохата и туристическите цени по улица Кнез Михайлова, свийте по улица Вука Караджича към Студентския площад и ще откриете Студентския клуб в един идеално засенчен вътрешен двор. Има безжичен интернет. Точно срещу клуба пък на същата улица можете да хапнете чудни пролетни ролца от китайското бързо хранене. Ако решите да си поръчате нещо друго, ще го сготвят пред очите ви, което си е цяло огнено шоу.

Хапване на крак:
Освен гореспоменатите китайци ви препоръчвам всички Пекари (демек фурни), покрай които ще минете. Досега зле направено тестено нещо в Белград не съм яла. Разбира се, трябва да пробвате плескавиците и то тези на площад Славия точно на ъгъла между булевардите Краля Милана и Неманьина. Използват за хляб нещо като пърленка, а гурманската плескавица там е два пъти по-голяма, отколкото на други места.

Други забележителности:
И този път не успях да посетя музея на Никола Тесла, затова не мога да ви разкажа как е. Най-голямата (буквално) забележителност след калето е Св. Сава, но е достатъчно да я видите отдалеч, защото отвътре още е на бетон. На бул. Неманьина, който тръгва от гарата и е стръмничък, можете да видите донякъде любопитната гледка на две сгради, полуразрушени от НАТО през 1999, по които вече се забелязват доста добре развити фиданки. Иначе забележителности, колкото искате...

Повече информация:
Е, с тези повърхностни данни можете да започнете, за карта и брошурки се отбийте в някой от информационните центрове за туристи - например на гарата или на площад Република. Направих и една импровизирана карта, на която да се ориентирате като за начало.

Иначе официалната турстическа страница е тук, никога не съм я ползвала :)

Последни думи:
Водата е вОда. Иначе все едно не ви разбират какво искате.
Кафето е кАфа.
Бирата е пиво - Лав или Йелен. Виж с поръчването на бира нямахме грижи :)
Площад е трг.
Благодаря е хвала.

Хвала Београд.

Белград

Едно място, което не посещавам за пръв път, печели ме с атмосфера, но комарите са в повече. Този път съм тук заради AC/DC, но ще има и разходки.

Снимките качвам в Пикаса, от телефон са, дано ви харесат.

Благодарности

Понякога имам дълги списъци с оплаквания... към живота, вселената и всичко останало. Този път обаче имам дълъг списък с благодарности. Знам, че добрата новина не продава, но вярвам, че хубавите неща трябва да се споделят в по-голяма степен от лошите, ако искаме да ги виждаме по-често, затова ето:

Благодаря на PowerNet и Vihren Palace за ваучера за уикенд за двама в Банско. Допълнително благодаря на персонала на хотела, който ме убеди, че "прочутото българско гостоприемство" не било рекламен мит.

Благодаря на уредничката на къщата-музей на Неофит Рилски за интересната беседа и за това, че вместо да си използва обедната почивка, ни отведе и до Веляновата къща и ни изнесе още една интересна беседа. Тук вече започнах чак да се чудя на късмета си :)

Благодаря на Васил, който ни показа Добърско, Разлог и Катарино.

Благодаря на всички, които ни разказваха, намираха и връщаха загубените мобилни телефони, затваряха прозорците, когато видеха, че ми е хладно и изобщо бяха невероятно мили. Благодаря на живота, вселената и всичко останало за хубавото време, добрата видимост, празните пътища...

Ако се мотаете из този регион, ви препоръчвам да порадвате очите си с градската градина на Разлог, старата църква в Добърско и футболното игрище на селото. Кафенето до басейна на Катарино има абсолютно незабравим изглед към Пирин. От колибата на Веляновата къща също можете да се дивите на планината, а ако останете без думи, не се обезкуражавайте, защото и Вапцаров така се е почувствал в подножието на Вихрен. Посетете и неговия роден дом. В бившия обор на къщата на Неофит Рилски пък има експозиция, която би трябвало да зареди с енергия всеки учител.

ПС Благодаря на alia за фикусчето :)