Всичко на показ

В университета ми казаха, че редактирането никога не свършва, просто идва крайният срок. За подреждането и обзавеждането няма такъв... Непрекъснато имам нужда от още обзавеждане и имам неща за организиране и преподреждане (шкафовете в кухнята не изтрайват и две седмици в задоволителен вид!!).

Като горд колекционер (и сътворител) на нещо като безброй дрънкулки и джунджурийки, реших че е крайно време да ги извадя от кутиите, в които ми се крият, при това на доста високо и труднодостъпно място. След кратка обиколка из магазините се убедих, че единственият начин ще е самоправството. Тоест, да си направя сама съответната закачалка.

Намерих всичко нужно в Бриколаж: поцинковани кукички в два размера (по 2.99 пакетчето), метални скоби за закачане на стената (2.25 лв), дървения (5.99 лв). Останалото беше на разположение вкъщи: бяла темперна боя, лак за декупаж (о, на него му е все едно за какво го ползвам!), четка, хартиено тиксо, чук, клещи, дюбели (да живее гипсокартонът!), нивелир, дори работна масичка, оказа се безкрайно ценна.

И така: с хартиеното тиксо се отделят вертикални площи за боядисване и съответно не-боядисване. Боядисва се и се лакира, оставя се да изсъхне. Пак с хартиеното тиксо се отбелязват хоризонталните линии, по които ще вървят кукичките, за да се получат равни редчета. Кукичките се завиват с клещи. Където е по-твърдо, може и с чук в началото. За всеки случай на клещите се увива и залпева нещо, за да не надерат кукичките. Така нацвъканата с кукички дъска се слага с лицето надолу в дупката между двете дъски на работната масичка и се зачукват скобите за закачане. После се окача на два пирона/винта на стената.

Признавам, доста размотаване с линийки, листчета, калкулаторчета и нивелирчета падна, но съм доволна от резултата.

ПП Нали знаете, че ако цъкнете на снимката, ще я видите доста по-голяма :)

Днешният улов

Тъй като в събота няколко човека проявяваха интерес към онези гердани с топчета, облечени в плетка, днес ходих да търся въпросните топчета. Има ги в Слънчоглед - по 50 и 30 стотинки са според размера. Освен топчета имат и други форми едри дървени мъниста, които стимулират фантазията и плачат за "обличане".

Иначе ходих и до най-големия магазин за мъниста, който ми е известен в София - Beadworld (в базара на бул. Витоша 29, работи от 9:00 до 19:00, а в неделя от 9:30 до 18:00). Те продават на едро (във всъщност малки торбички) гръцки керамични мъниста, метални елементи всякакви, шнурове за гердани всякакви, включително много добре изглеждащи кожени шнурове, които като се замисля са перфектни за дръжка на чанта, ама кой да се сети докато е на място... Там дървени няма, а керамичните ми се струват излишно тежки, но пък могат да се комбинират с облечените дървени. Мястото е като склад - има всякакви цветове, размери, форми, глазирани, неглазирани...

Аз оттам си взех днес пликче със 100 гръбчета за брошки за 8.21 лв и 50 г халки за 6.82 лв. Също 10 метра памучна корда за 2.35 лв. Казвам ви, за да се ориентирате в цените, не че нещо :)

Иначе, както виждате от снимката в началото, пак сме в новините - във вестник "Всичко за семейството". Наистина не искам да се държа неколегиално, но нека само спомена, че с тази жена аз не съм говорила въобще, а тя ме е "цитирала" пространно... Е, поне има хубава снимка на Стела, нали :) Ще сканирам страницата и ще я кача в групата, ако някой иска да си чете.

Плетене на цветя на една кука - обясненията са тук

Още откак за първи път се учих как се плетат цветя на една кука искам да направя документ, който обобщава основните стъпки и променливи. Много малко е необходимо да се научи, за да можете просто да хванете иглата и куката и да експериментирате с тези една- до десет-минутни проекти, за които могат да се намерят безброй приложения.

Въпреки че посветих на тези обяснения доста време, не вярвам да съм успяла да ги направя перфектно ясни, а и не са изпробвани върху опитно зайче. Моля всеки, който срещне затруднение да остави коментар. Редактирането никога не свършва, просто идва крайния срок. В случая нямаме такъв :)

Свалете обясненията оттук. Слагам връзка и в Как се прави.

В джобчето ми дрънкат...

Тази история също започва в Прага.

Предпоследният път, когато я посетих пропуснах да си купя насипни мъниста от магазините на Manufactura, но последният успях да поправя тази грешка. Купонът е голям, защото те са в едни огромни буркани и те оставят сам да си гребеш с една дървена лъжичка от тях. Организирани са по цветови схеми, например зелено-жълто, розово-кафяво.


Накрая си тръгваш с пликче шарени стъклени мъниста в най-различни форми, с които нямаш добра идея какво ще правиш, но пък приятно натежават в джоба.

Естествено, Вселената не търпи празнота и където има търсене, се появява прелагане. Намирам синджирчета и всякакви елементи за бижута, в случая в Слънчоглед. Събирам на купчинка клещите и започвам да режа и огъвам телчици.


Редя шишове...


хамбургери...


цветенца...


и други...


За да се сдобия накрая с нещо, което е повече от сувенир от Прага.


По темата с мънистата има адски много неща за разказване. Един много интересен източник за начинаещи и напреднали е списанието Beads etc., което предлага в момента безплатен абонамент за 6 месеца за онлайн версията си. Тези хора направо ме шокираха - оказва се, че с достатъчно желание, и стъклени мъниста можеш да си направиш вкъщи! Най-веселото е, че е австралийско и в следващия брой ще говорят как идва есента, нали се сещате :D