Седя до прозореца и чакам слънцето да разкъса проклетата неразкъсана облачност. Същото важи и за малките ми приятели, които в момента се пекат на неонова светлина, поради липса на слънчева...

Засега успешно се развиват кохия, салвия (много успешно) и два вида босилек. Не толкова добре вървят ментата, лавандулата и розовият чувен.

Гигантските минзухари, които взех за 4.50 лв от пазара в Мусагеница повехнаха, сега остава да видим ще опазя ли луковиците за догодина.
Котаракът вече наръфа няколко листа, въпреки наличието на лично негови саксии с лучена трева и ечемик.

На плетаческия фронт преживявам творчески блок, хаха. Мисля, че вече го оставям в миналото, но не успях да го преодолея навреме за мартениците... е, какво да се прави. Никъде не пише, че като можеш да плетеш, трябва да го правиш непрекъснато.

Ах, това жълто нещо още не прилича на нищо, знам. Но върви учудващо добре, най-хубавото е, че ме кара да си мисля само хубави неща, защото е за подарък :) Много вълнуващо ;)